Турция се намира в спирала от икономически проблеми, но управляващите сякаш са слепи за това и се опитват да потушат бушуващия пожар, като го разпалват с бензин.
Икономиката на страната е на ръба на прегряването, турската лира лети по надолнището, дълговете нарастват, а инфлацията постоянно се увеличава. Централната банка е с вързани ръце и не може да защити валутата, тъй като правителството на Реджеп Ердоган е против повишаването на основната лихва.
В същото време властите щедро раздават пари и намаляват данъци преди предстоящите избори в края на юни. 12 млн. турски пенсионери ще получат на 2 пъти по 1000 лири (244 долара), което ще струва на държавната хазна 5.9 млрд. долара.
Правителството намали облагането с ДДС на сделките с имущество от 18% на 8% с незабавен ефект, като "промоцията" ще продължи до края на октомври. Нотариалните такси също падат от 4% на 3%.
Работещите майки, чиито деца ходят на детска градина, също ще се ползват от данъчни облекчения. За тях властите вдигнаха до 50% необлагаемия минимум от брутната месечна минимална заплата.
Прагът вече е 1015 лири (238 долара) месечно (което е точно 50% от актуалната минимална заплата, б.а.) и важи за всяко дете. "Целта ни е да подкрепяме заетостта на жените по този начин", се казва в изявление на Министерството на финансите.
Допреди 3 години вицепремиерът Мехмет Шимшек смяташе, че допълнителни социални плащания и намаляване на данъци ще взривят дефицита и ще вкарат страната в дълбока криза. Вече е на друго мнение.
"Дефицитът по текущата сметка на Турция не е по-висок от 4.4% от БВП. Благодарение на силното възстановяване в нашия туризъм, ще видим, че той ще бъде под 4%", каза Шимшек и предвиди, че дефицитът може да спадне 3% през следващите 2 години.
Премиерът Бинали Йълдъръм призова банките да намалят лихвите по кредитите и обеща жилищни кредити с много по-ниски лихви, отпускани от държавната Ziraat Bank. Според него другите банки трябва да направят същото. В замяна управляващите се ангажират да се справят с инфлацията и да я намалят "до единични цифри". Реалността обаче е друга и инфлацията се покачи до почти 11% през април.
За обикновените хора мерките на правителството може би звучат добре, но ще струват скъпо на и без това задлъжнялата турска икономика. Дефицитът по текущата сметка на Турция нарасна до 53.3 млрд. долара в края на февруари, като само за месеца е 4.1 млрд. долара. Според властите основният двигател за повишаването на дълга е нарастващият внос на енергия, на суровини и на междинни продукти за производство.
Кредитните агенции и Международния валутен фонд предупредиха страната, че икономиката й е заплашена от прегряване, лирата не спира да пада, а чуждите инвеститори вече се отдръпват от турските активи.
Властите в Анкара обаче не изглеждат притеснени. Турската икономика няма големи проблеми освен високата инфлация и лихвените проценти, заяви Йълдъръм, цитиран от турски медии. Правителството обаче не споменава колко е уязвима Турция от глобално повишаване на основните лихви.
За да решат проблема с нарастващия дефицит, управляващите разчитат на големи проекти, за които обещават стимули за 135 млрд. турски лири (31.4 млрд. долара).
Реализирането на тези проекти би помогнало на Турция да намали дефицита си по текущата сметка с почти 20 млрд. годишно в следващите 7 до 10 години, оптимист е вицепремиерът Шимшек.
Страната упорито разчита и на износа за компенсирането на трупащите се дългове. "През следващия период икономическата активност дори може да се забави, както показаха някои показатели. От друга страна, нашите пазари за износ изглеждат силни и нашият износ ще продължи да нараства", посочи той.