Турската лира изгуби над 40% от стойността си спрямо щатския долар от началото на януари в резултат на комбинация от политическите и икономическите решения на Анкара, както и на повишаването на лихвените проценти в Щатите.
В допълнение обтегнатите отношения с Вашингтон донесоха допълнителна волатилност на пазара в страната и ново обезценяване на местната валута. Предстои да видим дали ще има допълнителен спад, след като днес властите в Анкара заявиха, че въвеждат мита върху вноса на някои американски стоки, като ориз, автомобили, алкохол, въглища и козметика.
Успоредно с това президентът Реджеп Ердоган все още отлага въвеждането на необходимите мерки за стабилизиране на лирата, които трябва и да ограничат отлива на капитали от Турция. След преизбирането му през юни държавният глава продължи да поддържа политиката си за запазване на лихвените проценти, което допълнително притесни инвеститорите.
"Не смятам, че пазарът ще промени нагласата му. Натискът върху Турция ще продължи докато Ердоган не тръгне към промяна", смята икономистът Карстен Хесе, цитиран от CNN Money.
Какъв точно е проблемът?
Повишаването на лихвите от страна на ФЕД оказа натиск върху развиващите се пазари през последните месеци, като инвеститорите започнаха да пренасочват парите си, за да се възползват от по-високата възвръщаемост в САЩ.
Турция е сред най-уязвимите на тази тенденция държави, но не е единствената, която усеща негативния и ефект.
Много от компаниите в южната ни съседка се възползваха от възможността да понижат разходите си за кредитиране през последните години като теглиха заеми в чуждестранна валута.
Анализаторите очакват съвсем скоро те да бъдат изправени пред невъзможност за покриване на дълговете си, тъй като техните клиенти им плащат в лири. С двойния ръст на инфлацията и сривът на валутата от друга страна вносните стоки в Турция стават все по-скъпи.
"Дори изпадането в рецесия и дългова криза, които биха принудили Анкара да въведе капиталов контрол и да поиска помощ от Международния валутен фонд не са изключени", казва Хесе и допълва: "Турция сега има много по-малко възможности за действие.".
Кой би могъл да спаси страната?
Властите в страната могат да потърсят възможности за "инжектиране" на свеж капитал отвън, но опциите им са ограничени. За разлика от Гърция, Турция не може да разчита на подкрепата на Европейския съюз и на Европейската централна банка, тъй като не е членка на съюза.
След влошаването на отношенията в Вашингтон и ескалацията на ситуацията от миналата седмица САЩ също не са алтернатива като източник на финансиране.
Южната ни съседка ми могла да има повече късмет, ако се обърне към Китай, Катар или Русия. Ердоган говори с колегата си Владимир Путин още в петък, като в хода на разговора е била засегната и възможността за по-задълбочени икономически отношения между двете страни, твърдят руските медии.
"Напълно мога да си представя как някои страни биха дали пари на Турция. С този ход те ще могат да си купят сериозно икономическо влияние при това на ниска цена", смята експертът.
Какво може да направи Ердоган?
Инвеститорите най-вече са обезпокоени от липсата на действие от страна на Централната банка на Турция, която шокира пазарите преди време с отказа си да повиши лихвените проценти в условията на бързо нарастваща инфлация.
По думите на Хесе обявените в понеделник мерки от страна на финансовата институция са напълно недостатъчни, за да нормализират ситуацията в Турция. Той смята, че за връщане на доверието към страната е необходимо рязко покачване на лихвите с до 10%.
Въпреки това не изглежда, че скоро ще се стигне до това, а турският президент изглежда по-ангажиран с плановете си да отговори на санкциите, наложени от САЩ.
За това красноречиво говори изказването му от вторник, в което той призовава за бойкот на американската електроника и за закупуването на местни марки смартфони вместо или на Samsung вместо моделите на Apple.