Повишените рискове в Турция, свързани с поевтиняването на лирата и спадът на фондовия пазар в страната може да имат негативен ефект върху българските компании, които търгуват с южната ни съседка. Това прогнозират експертите от "Кофас" в свой анализ.
"Редица събития в последните месеци водят до повишаване на нивата на риск в съседна Турция", се казва в него.
Като основна причина за ситуацията в страната се посочват обтягането на политическите взаимоотношения с някои страни довели до поевтиняване на турската лира.
За няколко дни валутата загуби 34% от стойността си спрямо американския долар, стигайки до рекордно ниското ниво - 5,09 за 1 долар. В същото време Истанбулската борса отбеляза спад с повече от 2.5%.
"Това създава и рискове за българските компании, които търгуват с Турция. Увеличаващата се несигурност се очаква да повлияе в посока просрочване на плащанията и потенциално намаляване на поръчките към български контрагенти поради поскъпване на еврото", смятат експертите.
Доказателство за зависимостта на част от българския бизнес от ситуацията в Турция е фактът, че износът за съседката ни за първата половина на 2018 година възлиза на 1,75 милиарда лева, като това прави 22% от общия експорт извън Европейския съюз.
"Проблемите с турската валута ще увеличи напрежението както върху държавния, така и върху частния сектор. Централната банка в южната ни съседка прогнозира увеличаване на инфлацията от 8,4% до 13,4% за 2018 година и от 6,5% до 9,3% за 2019 година поради неспиращия спад на лирата от началото на тази година", се казва още в анализа.
На фона на това за юни месец потребителските цени в Турция са скочили с 15 на сто, а производствените - с 23 на сто. От "Кофас" очакват тенденцията на ръст в инфлацията да се запази и тя да достигне рекордни нива.
"Възможно е средната годишна инфлация за 2018 година да се покачи от 13,5% до 15%", смятат анализаторите.
"В допълнение, турската икономика ще премине през забавяне във втората половина от годината. До скоро се очакваше това да стане по-постепенно, но поради влошеното финансово положение на страната, ниското местно производство, големия дълг в частния сектор и нарастващата нужда от външно финансиране, ще се наблюдава още по-драстично забавяне", предвиждат експертите.
