На прага на икономическа криза ли е Турция? Последните събития на финансовите пазари в страната със сигурност са притеснителни. Турската валута, лирата, загуби около 30% от стойността си срещу долара от Нова година насам. Фондовият пазар изтри 17% от стойността си, а ако измерваме в долари - както правят някои инвеститори - спадът е 40%, пише BBC.
Друга често следена мярка на пазарите е разходите на правителството за заеми. Лихвите по 10-годишните облигации достигнаха 18% в лири и около 7% в доларови облигации.
Какво се случва?
Дългова опасност
Турция отчита дефицит при международната търговия - внася повече, отколкото изнася. Или за да го обясним по друг начин - харчи повече, отколкото печели. Този дефицит трябва да бъде финансиран или от чуждестранн инвестиции, или чрез заеми.
Сам по себе си дефицитът нито е странен, нито е опасен. Но този на Турция е доста голям - цели 5,5% от брутния вътрешен продукт през 2017 година.
Турският чуждестранен дълг има две черти, които увеличават уязвимостта. Първо, голяма част от него трябва да бъде рефинансиран скоро. Кредитната агенция Fitch изчислява, че финансовите нужди на Турция тази година ще бъдат около $230 милиарда.
Второ, много турски компании са заели средства в чуждестранна валута. Тези заеми стават по-скъпи за изплащане, ако стойността на националната валута намалее - както вече се случи. По-слабата лира усилва и проблема на държавата с инфлацията, правейки вноса по-скъп.
Централната банка си е поставила за цел инфлация от 5%. Преди година поскъпването бе далеч над това - около 10%. Оттогава ситуацията става все по-лоша и сега цените се повишават на годишна база с около 15%.
Инвеститорите на капиталовите пазари се притесняват и от президента Ердоган и неговите виждания за икономическата политика и натиска, който той упражнява над централната банка.
Има една очевидна политика, която централните банки използват, за да намалят инфлацията - да повишат лихвите. Това намалява поскъпването по два начина - намалява търсенето у дома, а и като увеличава възвръщаемостта, окуражава инвеститорите да купуват лири - което подкрепят валутата и намалява цената на вноса.
Турската централна банка вече повиши неколкократно лихвите, но засега няма особен ефект. Това, което тревожи пазарите, е добре познатата - и както повечето икономисти биха казали - неправилна позиция на президента срещу по-високите лихви. Той вече е наричал "враг на лихвите". Резултатът е, че инвеститорите вече не са убедени, че централната банка ще направи това, което е нужно, за да стабилизира валутата и да успокои инфлацията.
Отношенията със САЩ
Увереността на инвеститорите намалява и заради трудните отношения на Турция със Съединените американски щати. Държавата задържа американски пастор, а двете страни имат различия и за Сирия. САЩ преразглежда и дали да продължи да позволи на Турция да внася стоки без мита.
Анкара е в риск и от развитието в САЩ. Федералният резерв продължава да повишава лихвите, което окуражава инвеститорите да изтеглят парите си от развиващите се пазари. Засега въздействието е умерено, но допринася за влошаването на положението в южната ни съседка.
В някои отношения скорошното развитие на турската икономика изглежда обяснимо. От началото на века всяка година, с изключение на 2001 г. (последната икономическа криза в страната) и през 2009 г. (след световната финансова криза), брутният вътрешен продукт расте - и то с високи темпове.
От друга страна безработицата е висока - последните данни показват 9,9%.
Една важна разлика днес и през 2001 г. е, че страната вече не е във ваутен режим и лирата е оставена в режим на свободно падане.
Кредитната агенция Moody"s казва, че икономическият ръст на Турция е бил подкрепен с неустойчиви нива на разходи на правителството и данъчни политики. Fitch предупреждава, че рискът от рязко забавяне на икономиката - или дори рецесия - се е увеличил.
