През февруари общият консенсус между големите инвестиционни банки и международните организации беше, че през първото тримесечие глобалната икономика ще спадне, след което ще последва V-образно възстановяване. Международният валутен фонд очакваше понижение на БВП с 0,1%, а най-сериозната прогноза беше за растежа с 0,4% за 2020 г.
Но тези дни са в миналото, пише в нов анализ икономистът Даниел Лакайе.
При последния рунд на ревизии прогнозата за растежа през първото и второто тримесечие беше понижена. Сега средно очакванията за първото тримесечие са покачването да е от едва 0,7%, а според JPMorgan еврозоната ще влезе в тежка рецесия през първото полугодие, когато икономиката ще се свие съответно с 1,8% в периода януари-март и с 3,3% през април-юни. То ще бъде последвано от много слабо възстановяване, като по този начин цялата 2020 г. ще премине в контракция.
Банката посочва също, че очаква понижаване на растежа на САЩ от съответно 2 и 3%, като до края на годината икономиката на страната ще расте умерено. Capital Economics понижиха прогнозата си надолу с 0,8 процентни пункта за САЩ, докато еврозоната според тях ще отчете контракция от 1,2% през цялата година. Най-сериозен удар ще понесе Италия - спад на икономиката от -2%.
Това изглежда като началото на поредица от свивания на икономическите прогнози, като пандемията просто влошава състоянието на вече драстично отслабената през 2019 г. икономика. Спирането на самолетните пътувания и магазините, които не продават стоки от първа необходимост, вече е факт в много страни по света. САЩ забрани всички полети от Европа на фона на навлизането на Италия в тотална карантина, Испания и България обявиха извънредно положение, а Франция затвори много бизнеси.
Тези решения са в основата на спирането на разпространението на заразата и се стремят да предотвратят колапса на здравните системи. Затварянето на бизнесите обаче създава негативен вълнообразен ефект върху икономиката. Но те са значима стъпка и ще има още отменени пътувания и замразени дейности в бъдеще.
Към момента можем поне да видим по-ясната картина за тежестта на пандемията. Затова е важно да се имат предвид следните важни фактори:
Не можем да приемем, че цитираните по-горе данни са твърде песимистични
Ако сме научили нещо от икономическата история, то е, че хората по принцип са по-скоро твърде оптимистично настроени, отколкото реалисти в моменти на кризи. Повечето анализатори дори не виждаха задаващата се криза през 2008 г. и, още по-интересно, не я видяха даже и през 2009 г., когато тя вече беше факт.
Огромните фискални пакети за "компенсиране" на ефектите от болестта може да се окажат безполезни
"Дори и ако правителствата понижат данъците и увеличат драстично разходите, ефектът върху икономиката ще е драстично по-нисък, отколкото би бил в миналото, особено ако фискалните стимули са съсредоточени в Германия", каза анализаторът от Capital Economics Алън Рейнолдс. Кризата не е проблем, произтичащ от търсенето, а шок, идващ от предлагането. Този вид проблеми не се решават с тухли, бетон и надуване на дефцититие.
Възстановяването през третото тримесечие на практика вече е невъзможно
Затварянето на предприятията в развитите икономики вече се случва и то ще продължи за поне няколко седмици. Замразяването на развиващите се икономики вероятно ще започне през май и ще се отрази на растежа както през тази, така и през следващата година. Всеки анализ, който виждаме до момента, сочи към рецесия през 2020 г. Последиците за финансите във вече свръхзадлъжнял свят ще са спиране на икономиката.
Икономическите ефекти от пандемията не се разрешават с огромно увеличаване на разходите
Правителствата вече въведоха драстични програми за увеличаване на разходите с цел стимулиране на търсенето. Повечето бизнеси ще пострадат от колапса на продажбите и последващата контракция на капиталовите запаси, но нищо от това не се разрешава с дефицити - не можеш да компенсираш срив на търсенето с увеличаване на предлагането, като същевременно изстрелваш дълга и свръхпроизводството.
Замразяването на икономиката трябва да доведе и до замразяване на данъчната система
Правителствата вече се финансират при отрицателни лихви. Те трябва да спрат (а не просто да "разсрочат") плащането на данъците от страна на компаниите по време на периода на кризата, за да избегнат колосално увеличаване на безработицата и домино ефект при фалитите. Държавите, които правят грешката да поддържат съществуващата данъчна система, ще видят изключително тежки негативни ефекти през следващите 12 месеца.