За да се справи със заплаха от коронавируса, президентът Доналд Тръмп обеща въвеждане на фискални стимули. Макар конкретният план още да е неясен, администрацията на президента говори за облекчаване на подоходния данък в комбинация с бейлаути и гаранции на кредитите за затруднените индустрии. И докато детайлите са неясни, едно нещо е - мерките ще струват милиарди долари, пише финансовият специалист Питър Шиф в нова статия.
Същевременно правителството харчи много по-свободно, отколкото може да си позволи. То отчете поредния огромен бюджетен дефицит, възлизащ на 235 млрд. долара за миналия месец, според доклада на хазната. Това може да не изглежда като значителна сума, но е драстично по-голяма от дефицита през януари (32,6 млрд. долара). През януари 2018 г. беше постигнат дори излишък.
Увеличаването на разходите през февруари означават, че до момента през фискалната 2020 г. дефицитът вече е 625 млрд. долара. Това е доста над сумата от 544 млрд. долара, колко беше през същия период на миналата фискална година. Видно е, че траекторията му е твърдо нагоре.
А тази тенденция се наблюдава още преди да се добавят извънредните мерки против коронавируса. Всъщност нарасналите с 12% на годишна основа постъпления в хазната не могат да компенсират за разходите, които се повишиха с 5%. Така до момента федералното правителство е похарчило точно под 2 трлн. долара.
То е на път да постигне дефицит от 1 трлн. долара през настоящата фискална година, дори и преди коронавируса. Подобни дефицити са очаквани единствено при изключително тежка икономическа катастрофа - те са постигнати единствено през четири години, по време на Голямата рецесия. А Тръмп говори за "най-великата икономика в историята".
Сега изглежда, че САЩ се е насочил към същинска икономическа рецесия. Но ако дефицитите са толкова високи в момента, какво ще се случи, когато към тях се добавят и разходите срещу коронавируса? Говори се за гаранции на кредитите на всички, но как може правителството, което е най-големият кредитополучател в света, да гарантира нечии други задължения?
Това повдига и друг въпрос: как нарастващите дефицити ще се отразят върху фондовите пазари? Инвеститорите се насочиха към съкровищните бонове на САЩ като сигурни активи в разгара на кризата, причинена от коронавируса. Лихвените проценти спаднаха, като при бенчмарковите 10-годишни облигации достигнаха 0,5%.
В някой момент търсенето за тях несъмнено ще се понижи, но предлагането - няма. Хазната ще трябва да разпродаде огромни количества облигации, за да финансира дефицитите. Какво ще се случи тогава обаче?