Системата за мониторинг на случаите на коронавирус към John Hopkins University показва, че смъртността от епидемията от коронавирус е изключително ниска - от 83 774 заразени са починали 2 867 души, а 36 654 са се възстановили. Нормално е медиите да се фокусират върху първите две числа, но според мен важно е третото, пише икономистът Даниел Лакайе в нова статия.
Броят на възстановилите се надхвърля десетократно този на починалите. Това не означава, че читателят трябва да игнорира епидемията, а че трябва да се информира от научната литература, според която смъртността сред хора под 60-годишна възраст е по-малко от 1,3% и 0,2% при младежите ("The Epidemiological Characteristics of an Outbreak of 2019 Novel Coronavirus Diseases", февруари 2020 г.).
Но въздействието върху икономиката е много по-различно. Негативната реакция на пазарите е много логична, защото ефектите от коронавируса идват на фона на вече отслабена глобална икономика, която расте бавно, задръстена е от високо равнище на задлъжнялост и в която се наблюдава спад на корпоративните приходи още преди разразяването на епидемията.
Затова последиците от нея не са незначими. Китай постави под карантина 21 провинции, които отговарят за 90% от износа и 80% от БВП. Към края на февруари 13 от тях, които произвеждат 51% от БВП, започнаха да възстановяват икономическата активност, но изключително бавно. Индексът на мениджърските поръчки е на най-ниската си стойност от десетилетия, по-ниска дори и от 2008 г.
Малко анализатори очакват да видят данни за рецесия от Китай дори и в най-песимистичните си прогнози. Страната може да стагнира през първото тримесечие, което показва колко тежко е замразяването на икономиката.
Споменатите преди малко индекси на мениджърските поръчки са важни по две причини: производството, което в повечето водещи икономики е в контракция, ще спадне още повече през първото тримесечие. Но втората причина е още по-важна. Непроизводствения сектор и сферата на услугите поддържаха глобалната икономика на повърхността, когато производството се сви, но този път и те ще бъдат ударени силно и за дълго.
Защо? Защото единственото, което властите могат да направят, за да предотвратят колапса на здравните системи, е да затворят границите, да забранят пътуванията и масовите събития, а заедно с тях и търговията. Не защото смъртността е висока, а за да не се струпат твърде много хора в болниците и аптеките.
Реакцията на властите в много страни и страхът от непознатото доведоха до домино на спиране на инвестиционните решения, както и до срив на глобалната търговия. Затова не можем да се доверим на първоначалните прогнози, според които епидемията ще бъде преодоляна за два месеца и след това растежът ще бъде възстановен.
Нещо повече, трябва да сме нащрек, защото картата "коронавирус" ще бъде използвана точно както Брекзит и търговската война през миналата година - за понижаване на твърде оптимистичните прогнози за растежа на глобалната икономика.
Преди новините за епидемията, икономики като Испания, Италия, Германия, Франция, Япония или Китай вече демонстрираха слабост през последното тримесечие на миналата година. Цените на енергийните и индустриалните продукти, които в момента се намират в корекционна фаза, вече бяха започнали годината слабо. Не можем да пренебрегнем значими индикатори като индекса Baltic Dry, който отразява колосалния срив на морския транспорт или ниските обеми на износ на мед, петрол, въглища и желязна руда.
В анализа си на икономическите рискове PricewaterhouseCoopers показа прогноза за глобалното въздействие от коронавируса. Според компанията то може да отнеме 0,7% от световния брутен вътрешен продукт. Но това число може да се окаже твърде консервативно, особено когато вземем предвид глобалния спад на акциите и понижението на индексите на мениджърски поръчки.
Bloomberg оцени ефекта от епидемията на 1 трлн. долара, предвид факта, че отражението върху стоките, индустриите и услугите ще бъде по-значимо, отколкото се опасявахме в краткосрочен план, а възстановяването може да не бъде V-образна графика, както повечето анализатори очакваха.
Не бива да забравяме, че икономиките вече бяха отслабени, особено в еврозоната, заради огромното количество дългове, ниския растеж и изключително сериозния интервенционизъм. Но трябва да имаме предвид и отраженията върху възникващите икономики, тъй като те са изправени пред стена от падежиращи дългови инструменти на стойност над 1,4 трлн. долара.
Анализ на Deutsche Bank на най-уязвимите от коронавируса икономики показа, че най-засегнати ще бъдат стопанствата на Южна Корея, Япония и Мексико, а САЩ, който изнася относително по-малко (експортът е 11% от БВП), няма да пострада толкова сериозно.
Най-голямата грешка обаче е опитът икономическите ефекти от епидемията да бъдат прикрити чрез понижаване на основния лихвен процент - нещо, което Федералният резерв вече извърши. Няма компания, която да инвестира повече при нулев лихвен процент, ако вече е изправена пред понижаване на продажбите.
От друга страна, вече пазарите са свидетели на огромни количества държавни ценни книжа, носещи нулева или отрицателна доходност. Това кара правителствата да си мислят, че правят правилното нещо, защото понижението на лихвата уж означава и спад на риска. Това обаче са две огромни грешки, чието съчетание е много негативна комбинация. Ниската доходност по ДЦК означава, че инвеститорите се опитват да избягат от риска, а не, че политиките на властите са правилни.
Китай и Хонконг вече обещаха огромни програми за увеличаване на разходите, с които искат да "компенсират" икономическото въздействие от епидемията. Но тези гигантски бели слонове, изразяващи се в излишни разходни проекти, чрез които трябва да се маскират последиците от заразата, могат да доведат до много по-неблагоприятни последици за стопан
ството и да ускорят пътя към стагфлацията. Цените на основните стоки нарастват заради проблемите във веригата на доставки и спирането на икономиката.
Да не забравяме и урока от Япония. Страната похарчи над 6 трлн. долара за огромна инфраструктурна програма след взривяването на балона на недвижимите имоти, но единственото, което постигна, беше да унищожи динамиката на икономиката и да увеличи количеството на дълга.
През идните седмици трябва да започнем да мислим за значимите странични ефекти, като нарастването на броя на фалиращите компании и покачването на риска във възникващите пазари, които са изложени на големи парични и търговски дисбаланси, и да ги анализираме спокойно.
Централните банки и правителствата не могат да прикрият действителното въздействие на болестта върху икономиката. Точно обратното. Агресивните мерки, насочени за справяне с епидемията, ще влошат вече отслабеното стопанство.
Мнозина наричат това "несигурност", но има и много сигурни неща:
- Ефектът от епидемията ще е много по-дълготраен, отколкото много анализатори очакват;
- Централните банки и властите ще се опитат да прикрият рисковете с повече финансова и монетарна репресия и ще удавят проблемите в море от разходи.
Както във всички епизоди на паника, един от най-големите рискове е желанието на правителствата да направят нещо бързо и масивно, като в процеса увеличат паниката, която се опитват да минимизират. Излишният интервенционизъм, затварянето на икономиката и маскирането на рисковете могат да се окажат значително по-сериозни проблеми от този, с който уж се опитват да се справят.