Талантливият полузащитник на Витоша (Бистрица) Лъчезар Котев е едно от големите открития тази година. 20-годишният халф се завърна в Бистрица в началото на 2018-а след кратък наем във втородивизионния Оборище (Панагюрище) и въпреки крехката си възраст, бързо си извоюва титулярно място в селекцията на Костадин Ангелов. Повече от половин година по-късно, Котев продължава да бъде неизменна част от стартовата единайсеторка и при новия старши треньор Росен Кирилов.
Лъчо започва кариерата си в любимия Левски, като на "Герена" прекарва цели девет години. Впоследствие преминава в столичната школа "ДИТ", а малко по-късно дебютира в мъжкия футбол с фланелката на Септември (София), с който е част от Югозападната Трета лига. През лятото на 2016-а Котев се оказва ненужен в първия отбор на септемврийци и след кратки проби в Бистрица е одобрен от тогавашния наставник Костадин Ангелов.
Част е от състава на "тигрите", записал най-големия успех в историята на клуба - промоцията за Първа лига, както и от този, извоювал си по крайно драматичен начин оставането в майсторската ни група. Зад гърба си юношата на Левски вече има 22 мача сред най-добрите у нас, а страхотното му представяне със зелената фланелка логично му донесе и най-голямото признание до момента - първа повиквателна за младежкия национален отбор на България. Дни преди да стане част за първи път от състава на "трикольорите", Лъчо говори пред официалния сайт на Витоша (Бистрица).
Лъчо, честита първа повиквателна за националния отбор на България!
- Благодаря!
Изненада ли те и зарадва ли се?
- Разбира се. За всеки е голям престиж и удоволствие да носи фланелката на България. За мен това чувство е непознато, тъй като досега не съм бил част от юношеските гарнитури на страната. Радвам се, че трудът ми на терена е бил оценен от г-н Здравков. Още по-хубавото е, че не съм сам, а заедно с Наско Милев. Честно казано, в скоро време очаквам и други момчета от нашия отбор да бъдат повикани.
Миналата година по това време бе част от състава на Оборище (Панагюрище) във Втора лига, а сега си титуляр във Витоша (Бистрица) с 22 мача зад гърба си...
- Лично мое бе желанието да отида в Панагюрище, тъй като на моята възраст най-важното е да играя редовно. Във Витоша това миналото лято нямаше как да се случи. Това бе много сполучлив ход за мен. Беше ми много трудно, тъй като сутрин бях на лекции в университета, а следобед пътувах до Панагюрище за тренировка. Вечер просто се прибирах и си лягах да почивам. Всичко обаче си струваше и сега, когато погледна назад и се сетя за тези тежки няколко месеца, се радвам какво съм постигнал.
Ти си част от едно поколение футболисти и на Левски, и на Септември, в което има доста момчета, които успяха да пробият в мъжкия футбол. Кое според теб е най-важното, за да пробиеш при мъжете?
- Да, така е. В момента има доста момчета от набор 98, които играят мъжки футбол, и причината за това си е почти изцяло в нас самите. Преходът от юношеския към мъжкия футбол е наистина труден и без желание и характер няма как да го осъществиш.
Споменахме Левски и Септември. Цели девет от детските ти години преминават на "Герена". Защо в крайна сметка сега си далеч от "синия" клуб?
- В Левски прекарах девет години, изпълнени с пъстри емоции. Успях да "попия" ценна информация от всичките ми треньори през това време, но в крайна сметка така се стекоха обстоятелствата, че напуснах школата на "сините". Все пак една от моите детски мечти е да играя със синия екип, така че ще съм изключително щастлив, ако един ден това се случи.
Кой е човекът, който ти е оказал най-силно влияние през годините?
- Определено най-много са ми помагали моите родители, на които съм безкрайно благодарен, че са били и продължават да бъдат до мен в трудните моменти.
Имаш опит във "В" група със Септември, имаш сезон и половина във Втора лига, а вече и 22 мача в елита. Колко голяма е разликата между трите групи? Какво мислиш за нивото на елита?
- Разликата между трите групи е осезаема и това се видя в дебютния сезон на Витоша в елита. Докато във "В" група и Втора лига е сравнително едно и също ниво, Първа е доста напред - дори чисто организационно, без да гледаме разликата в чисто футболните достойнства. Нивото на елита като цяло не е задоволително за привържениците и за това говори липсата на хора по трибуните. Аз обаче съм на мнение, че футболът ни върви в правилната посока и елитната ни група се доближава до някои от приличните първенства на Стария континент.
Защо Витоша толкова дълго време чака първата си победа?
- Проблемът миналия сезон може би бе чисто психологически. Нужно ни бе време, за да си повярваме, че сме отбор, способен да печели в Първа лига.
Кое бе в основата на толкова драматичното ни оцеляване миналия сезон?
- В основата на оцеляването бе това, че всички повярвахме в крайния успех и заиграхме като едно цяло.
Ти бе човекът от нашия отбор, който последен игра с топката, преди Стефан Христов да я вкара във вратата на Локомотив и прати мача в продължение. Какво изпита при пропуска в първия момент и последвалия гол?
- В първия момент, когато видях топката да лети към мен, единствената ми мисъл бе да уцеля вратата, защото, ако пратех топката в аут, това щеше да означава край на мача. Стрелях точно, но вратарят спаси. За наше щастие обаче, Стефан бе на точното място и отбеляза. В този момент нямаше абсолютно никакво значение кой е вкарал. Важното бе, че останахме в елита.
Какво си казахте с момчетата, преди да започнат 11-метровите наказателни удари?
- Преди да започнат дузпите, аз лично бях сигурен, че ще спечелим. Просто в очите на момчетата от Локомотив се виждаше разочарование. Те веднъж вече бяха загубили мача с този гол в последната минута.
Могат ли да се опишат с думи секундите, след като Стефан вкара победната дузпа?
- Това е един от моментите, заради които си струва да играеш футбол. За мен лично обаче по-емоционален бе мигът, в който Стефчо изравни за 2:2.
Какво е по-различното сега в сравнение с миналата година?
- Придобихме повече самочувствие и започнахме да вярваме по-силно в нашите възможности. Смятам, че това е в основата на доброто ни представяне от началото на сезона.
Витоша (Бистрица) се похвали с двама национали
"Тигрите" ще имат двама представители в младежкия тим
Къде очакваш да завърши Витоша?
- Целта пред отбора е да играе хубав футбол, а пред клуба като цяло да се развива. Мисля, че 6-7 място изглежда напълно реално.
Какви са твоите лични амбиции на терена?
- Моите амбиции са да се развивам и да израствам с всяка една тренировка и всеки един двубой. Иска ми се един ден да заиграя в някои от силните европейски отбори.
От много рано си решил да заложиш и на образованието си. Защо и как реши да запишеш в НСА?
- Възпитан съм от моето семейство, че образованието е нещо важно и ценно за всеки един държащ на себе си човек. Точно заради това, веднага след като завърших училище, записах в НСА. Специалността ми е "спортен коментатор". Това е нещо, което ме влече, и ще се радвам, ако след време имам възможност да го практикувам.
Лъче, благодаря ти много и успех!
- Благодаря и аз!