Витоша (Бистрица) започна убедително новия сезон 2018/2019. След 5 кръга "бистришките тигри" са на 6-то място с 9 точки, на само една от 3-та позиция, заемана от шампиона Лудогорец. Един от основните играчи в тима е защитникът Радко Мутафчийски. Юношата на Левски е бивш футболист и на Балкан (Ботевград), Академик (София), Чавдар (Етрополе), Сливнишки герой (Сливница), македонския Хоризонт (Турново) и гръцките Ейгиниакос и Аполон (Лариса).
Кариерата му минава през моменти на щастие и успехи, редувани с перипети и разочарования - главно породени от контузии. Той е здраво стъпил на земята и отстоява своите принципи до край. Миналото лято е на път да прекрати кариерата си, след като Славия не му предлага договор. Все още разочарован от неприятния престой в Гърция, Мутафчийски е решен да спре с футбола, но неочаквано обаждане от тогавашния треньор на Витоша - Костадин Ангелов, го разубеждава. Приема да стане част от отбора.
Бранителят даде интервю за читателите на ТОПСПОРТ, в което говори за инфарктното оцеляване в края на май, началото на кариерата си в Левски, премеждията в чужбина и трудностите, на които се подлага всеки професионален спортист.
Витоша записа 3 победи от първите 5 мача през новия сезон. Единствените загубени точки бяха срещу първите два тима от миналия - Лудогорец и ЦСКА. Какво успяхте да подобрите през лятото?
- След спечеления бараж срещу Локомотив (София), климатът в отбора се промени драстично. Най-съществената разлика с миналия сезон е, че придобихме самочувствието. Заслужихме си мястото в елита с игра и с много усилия. Всички израснахме като футболисти това лято. Сменихме треньора, което няма как да не внесе свежест и дисциплина в работата ни всяка седмица.
Колко близо сте в игрово отношение от грандовете и имате ли сили да поднесете сензация в някой от следващите сблъсъци?
- Не съм убеден, че много хора са гледали наши мачове в течение на миналия сезон. По мое мнение, заслужавахме да спечелим поне 5 срещи, но липсата на вяра и опит не ни достигнаха да го направим.
Вие бяхте избран за "играч на мача" в ключовия бараж с Пирин (Благоевград). Последва нов инфарктен успех срещу Локомотив (София). Как успяхте да се вдигнахте след лошия първи полусезон?
- Още в първия мач от баражите срещу Пирин надиграхме "орлетата" тотално. Малшанс и много пропуски ни лишиха от победата. Въпреки поражението (б.р. 0:1) видяхме, че можем да ги надиграем и победим, както и стана в реванша (б.р 2:1). Срещу Локомотив усещахме, че сме по-класният отбор на терена. През сезона натрупахме загуби, но именно те ни помогнаха да израснем и да подобрим нивото си. Играхме като отбор от Първа срещу отбор от Втора лига и логично спечелихме (б.р. 2:2 и 4:2 след дузпи).
Източник: LAP.bg
Всички отписваха Витоша. Практикувахте атрактивен и атакуващ футбол, но липсваха точките. Кое ви накара да не загубите увереност в силите си и да продължите да се борите до самия край?
- Може би се повтарям, но показахме, че можем да играем и въпреки многото загуби знаехме, че сме по-силни отколкото изглежда на хартия. Вътрешно усещане в съблекалнята.
Предстои ви домакинство на Ботев (Пловдив), гостуване на Черно Море и домакинство на Ботев (Враца). И трите тима не се намират в най-добрата си форма и имате добра възможност да продължите с положителното представяне. До къде стигат амбициите на Витоша тази година?
- Мачовете от Първа лига са предизвикателство. Всеки уикенд излизаме, за да спечелим. Знаем, че няма да имаме лесен мач цяла година. И трите отбора са силни и с традиции. Играхме контрола с Ботев (Пловдив) лятото и според мен се представихме отлично (б.р 1:1). Надявам се да го сторим отново. Гостуванията на "Тича" винаги са тежки, а Враца е с 2 поредни победи и показва много солидна игра. Всяка седмица играем баражи за оцеляване.
Юноша сте на Левски, но тежка травма ви пречи да пробиете сред титулярите. По това време защитата на "сините" е изградена от българи, които са гръбнака на националния ни отбор. В момента бранители на грандовете са предимно чужденци. На какво се дължи това?
- Юноша съм на Левски и съм много щастлив от този факт. Доволен съм, че пораснах в най-големия клуб в България и дори се докоснах до първия отбор. Имах малшанс с една по-сериозна контузия, но се радвам, че бях на "Герена" по времето на Мъри Стоилов. Левски доминираше и игра в Шампионска Лига. Сега там са едни от най-добрите централни бранители - Давид Яблонски и Холмар Ейолфсон. Те са от малкото сполучливи чужденци в българските отбори. Като цяло, преобладават чужденците, които не се представят по-добре от родните играчи. Не мога да задълбавам, но се радвам, че в нашия тим се залага предимно на местни момчета.
Забелязва се пропаст между юношеския и мъжкия футбол у нас в последните години. Къде грешат талантите ни и какво е нужно на един млад състезател, за да намери място сред титулярите на отбора си?
- Разликата между юношеския и мъжкия футбол е огромна. Аз също имах трудности в този период на обиграване и не мога да дам ясна рецепта за това - как трябва да играе един млад футболист, за да заслужи титулярно място в голям отбор.
Един от силните периоди в кариерата ви е в македонския Турново. Той също приключва с контузия. След престоя ви в Гърция пък сте на път да се откажете от футбола на 28 години. Как един професионален спортист преодолява неволите на съдбата и непридвидените трудности?
- Не обичам да гледам много в миналото. 2 успешни години в Македония и 2 в Гърция, изпълнени с нерви и разправии. В Гърция бих отишъл само на почивка вече. След 4 години извън България имах нужда да се прибера при семейството и приятелите си. Чувствах се готов да заиграя в Първа лига и изкарах проби в Славия. Златомир Загорчич ми даде шанс и бе доволен, но не подписах договор след месец с отбора. Реших - или ще играя в Първа лига, или спирам с футбола (главно заради разочарованието в Гърция). Отклоних доста оферти от Втора лига и съседните страни. Реших да се откажа и да започна нещо ново.
Чист късмет и малко помощ от съдбата е, че Костадин Ангелов ме потърси. Приех предложението с охота. За мен всеки мач в Първа лига е празник. Трудностите в пътя на спортиста са безброй. Кариерите ни са един голям залог за бъдещето и рискът да останем с празни ръце е огромен. Семейството и приятелите са тези, които ме подкрепиха да не се отказвам и аз съм им безкрайно благодарен за това.
На кой футболист подражавате и кой отбор от чужбина подкрепяте?
- Паоло Малдини и Зинедин Зидан са моите идоли, а Арсенал е любимият ми отбор.
