Миодраг Пантелич бе сред водещите футболисти на Левски в един от най-силните отбори на "сините" в съвременната история на футбола. Идва на "Герена" през 2001 година и набързо се превръща в титуляр. Вероятно по-паметливите помнят техничаря с пробивите му по десния фланг и добрите му центрирания, които често завършваха с гол във вратата на противника. С какво се занимава в момента, как вижда футбола в Сърбия и кой е основният проблем в Левски, чуйте директно от Миодраг Пантелич.
Миодраг, как се чувствате от другата страна на барикадата - бяхте спортен директор, след това станахте треньор. Къде смятате, че е силата ви?
- Определено мога да твърдя, че повече ми допада треньорската професия. Чувствам се по-сигурен и подготовен за нея. Пробвах и двете, но в треньорството се усещам повече в свои води.
Как се развива за вас ситуацията в момента?
- В момента изчаквам. Може да се прибера в Белград, ще видим. Работих във Войводина като спортен директор, след това станах треньор на юношеската формация на отбора. Със сигурност на този етап мислите ми са насочени за работа в сръбския футбол. Нека първо се утвърдя в родината си, а после вече може да погледна към чужбина.
Ще Ви попитам един страничен въпрос. Защо футболната федерация уволни Славолюб Муслин, който класира Сърбия на Мондиал 2018?
- Това е въпрос, на който не само аз, а и голяма част от футболните хора в Сърбия не могат да отговорят. Никой не знае защо го махнаха, беше доста изненадващо.
Най-накрая селекцията ви е на голямо първенство. Защо чак сега, при положение, че винаги сте разполагали с футболисти, които играят в най-добрите първенства и клубове в Европа?
- Това не е съвсем така. Имаме играчи, но доста време вече чакаме някой от световна класа. Преди такива бяха Пикси Стойкович, Предраг Миятович, Деян Савичевич. Сега имаме добри момчета като Зоран Тошич, но с цялото ми уважение, той и колегите му в преден план не са от световна класа. Да, имаме футболисти в Рома, Манчестър Юнайтед и т.н., но те са предимно в защитата - Коларов, Иванович, сега Неманя Матич... Те обаче не са футболисти от топ-ниво, което ни пречи да се мерим с водещите футболни сили. В България е същото. Вашият футбол страда от липса на успехи, просто защото сега нямате новите Стоичков, Краси Балъков и Наско Сираков. Трябва да си ги създадете.
Като казахте "създадете", разкрийте тайната - как правите така, че в Сърбия постоянно продавате младите си футболисти за огромни суми в най-силните първенства?
- Това е модел на работа от много време насам. А и в Сърбия винаги е било и ще е пълно с таланти. Нямайте никакво съмнение в това. Въпросът обаче при нас е, че футболът ни не се развива. Говоря на клубно ниво. Къса се нишката, защото когато дойде някой западен клуб с милионите за един 17-18 годишен футболист, няма как да го задържиш в Сърбия. Затова и първенството е на ниско ниво. Има два, три по-силни отбора и това е.
Обърнаха се ролите - преди Партизан доминираше дълго време, сега е ред на Цървена звезда. Как стана това?
- Защото в Звезда има пари, клубът е финансово подсигурен и вече няма проблеми от подобно естество. Съответно може да си позволи по-добри и качествени футболисти.
А какво стана с многомилионните дългове, които имаха и двата клуба?
- Държавата опрости голяма част от дълговете на Цървена звезда и Партизан. Беше ясно, че ще стане така.
Да преминем на темата Левски. Помните ли кой ви доведе на "Герена"?
- Люпко Петрович ме покани в Левски. Двамата с него контактувахме, докато той беше треньор в китайския Шанхай, а аз в Далиен. Той стана треньор на Левски, а моят договор с Далиен изтичаше и тогава ми предложи да дойда. Не бях наясно каква е ситуацията в Левски, какво се случва там, какви са приоритетите, но си спомням, че останах изключително очарован и изненадан положително, когато дойдох в Левски. Това беше гранд в истинския смисъл на думата - добре организиран и структуриран, всеки знаеше мястото си в йерархията и какво точно да прави. Владимир Грашнов, лека му пръст, беше шеф, Тодор Батков адвокат, Наско Сираков спортен директор, Люпко треньор. Прекарах страхотни години в Левски, но и отборът бе много качествен и балансиран - с отлични български футболисти като Мъри Стоилов, Илиян Стоянов, Гонзо, плюс много добри чуждестранни играчи. Само характери имаше в съблекалнята, а за успехите на един отбор този фактор е един от най-важните. Мачкахме всичко наред, представяхме се много силно.
Как и с какво си обяснявате липсата на солиден европробив на онзи действително много силен отбор?
- Тогава регламентът беше друг, нямаше как да бъдат избегнати солидните отбори в Шампионска лига, както например е в последните години. Ние два пъти достигахме до последното стъпало преди групите на турнира, но и в двата случая изтегляхме много тежък жребий - Галатасарай и Динамо (Киев). Всички помним какви отбори бяха по това време, турците бяха спечелили Купата на УЕФА след финал срещу Арсенал. Беше много трудно, но в тези мачове и късметът на беше на наша страна. Срещу Галатасарай паднахме с 1:2 в Турция, но изпуснахме куп положения. В София стигнахме до 1:1 (б.а. - той бележи попадението за Левски), накрая се играеше само пред вратата на съперника, но... Срещу Динамо (Киев) изпуснахме дузпа в Украйна в много ключов момент (б.а. - Чиликов бърка от бялата точка).
А какъв е проблемът на Левски в последните близо 10 години? Питам ви, защото знам, че следите процесите и може да дадете мнение като човек, който вече е и бил в ролята на спортен директор и треньор.
- Големият проблем на Левски от години насам се казва Лудогорец. Проблемът идва от това, че на сцената във вашия шампионат се появи отбор, който много бързо установи трайна доминация в първенството. Имат самочувствие, което нарасна още повече след бързите пробиви в Лига Европа и Шампионска лига. Разполагат и с финанси. Това е проблемът на Левски - има срещу себе си добре изграден клуб, с качествен отбор и пари, който доминира от няколко години в българския футбол.
В Левски също има пари, но резултатите ги няма, отбор също няма. Сменят се треньори, извъртяха се над 100 футболисти, но пак няма промяна. Защо?
- Специфична е материята. Левски все още е същият гранд във футбола, защото със себе си носи историята, феновете, успехите и титлите. Но за да има един клуб трайни резултати и успехи, в случая да може да се пребори с големите конкуренти, е нужно да има разбирателство във всяко едно отношение. Говоря между самите ръководители на клуба. Да се усеща, че се работи в една посока. Да я има тази фигура, която да вдъхва хем необходимия респект, хем спокойствие... В момента в Левски са събрани достатъчно добри футболисти, но явно проблемът е другаде. Не знам дали е в италианския треньор, дали в нещо друго... Ще се повторя - за нивото на такъв клуб е нужен човек с познания. Той може да е спортният директор, може да е треньорът. Трябва да е такъв на когото футболистите вярват и са спокойни, но към когото имат нужния респект. Както беше със Станимир Стоилов, с Наско Сираков, преди време с Даниел Боримиров и т.н. Аз докато бях в Левски, в българския футбол по-силен и знаещ човек от Сираков нямаше. Такава фигура е нужна на Левски.
Може ли да ви видим треньор в България?
- Всичко може, защо не. Времето ще покаже. Искам само да поздравя феновете на Левски и да им кажа, че рано или късно ще се получат нещата. Те го заслужават, супер са!
