Дори във Виетнам, с отбор, който никога не е печелил нищо в историята си, Люпко Петрович направи така, че да преследва титлата. Сърбинът е като отворена книга за футбола, затова и клишето гласи, че за него няма тайни. А и как да има - специалистът направи Цървена Звезда носител на КЕШ. Миналата година по това време на шампионата Левски беше на първо място, което не пусна до напускането на Петрович. Мнозина го определиха като изненадващо, други като резонно. Как той е видял ситуацията тогава и какви са причините да стигне до това решение - отговорите от самия него в пространно интервю за ТОПСПОРТ.
Люпко, в кръга на майтапа, но с колеги тук се бъзикаме, че ако хванеш 11 души от улицата и от тях ще направиш отбор, който да се бори за титлата.
- (Изпада в бурен смях). Благодаря, благодаря... Щом такова впечатление съм оставил, това говори добре за работата ми.
Тхан Хоа е на първо място, а титлата май изглежда реална цел. Кажи какви са шансовете за злато и как се чувстваш като част от местния футбол?
- Честно казано, не знам дали това е моето място. Без значение дали ще станем шампиони, или не... Виждам, че няма голямо желание за развитие, а така не може. Ще видим какво ще правя след края на шампионата.
Да разбирам ли, че работата в Европа ти липсва?
- Ооо, няма база за сравнение.
Тогава отиваме към клуба, в който до неотдавна работи - Левски. Следиш ли случващото се?
- Левски е първата ми и голяма любов в България, а първата любов не се забравя.
Знам, че ЦСКА е на първо място, после е Лудогорец и след това Левски. Накрая обаче се помни победителят, първенецът!
Доста промени настъпиха през лятото. Привлякоха се 14 нови играчи, направи се инвестиция и в именит треньор. Ще помогне ли това на Левски?
- Това е добре, по мое време не беше така (смее се). Като се замисля, ми дадоха да взема само Димитър Пиргов, който не струваше никакви пари на Левски, защото дойде като свободен агент.
А каква бе причината да не вземеш играчите, които искаше. Какво беше обяснението от шефовете ти?
- Аз дойдох, когато Георги Иванов още беше спортен директор. После той си тръгна и плановете се промениха. Като обяснение ми се изтъкваше, че трябва да спазваме бюджетната рамка, но футболистите, които исках да вземем нямаше да я надхвърлят. Директорите - Станислав Ангелов и другите, уж гледаха играчи постоянно, но накрая излизаше, че не са намерили точните, или нещо друго се случваше...
Колко играчи искаше като бройка?
- Двама, максимум трима. Футболисти, с които щяхме да вдигнем нивото и класата на отбора, за да се конкурираме с Лудогорец за титлата. В същото време се доведоха играчи, за които не бях уведомен, с които клубът подписа без да ме пита. (б.а. - визира вероятно Илиян Мицански и Галин Иванов).
Затова ли си тръгна в момент, когато отборът вървеше, нямаше загуба и беше на първо място в шампионата?
- Тръгнах си, защото съм човек с достойнство и не исках да бъда унижен! Не исках да нося отговорност за чужди действия и грешки, защото виждах, че по начина, по който се работи няма как да се борим с Лудогорец. Оказа се, че съм бил прав след края на шампионата. Да, отборът вървеше, резултатите го показваха. Но, разберете, това бе максимумът в онзи момент! Имахме шанс и в евротурнирите, бяхме близо до отстраняване на отбор като Марибор, който и тази година е в групите на Шампионска лига и постоянно присъства в Европа. Отпаднахме с две равенства, а на реванша в София ни липсваше късмет и малко повече класа в атака, защото създадохме достатъчно на брой положения. Господин Спас Русев харесваше как върви отборът, беше доволен от начина, по който си върша работата. С него говорих два пъти по този въпрос.
А защо не откликна на молбите ти за въпросните футболисти? Въобще, говорихте ли за нуждите на отбора?
- Господин Русев точно бе поел Левски, бе в началото. В първите 4,5,6 месеца не знаеше какво се случва. По-точно не знаеше как да процедира, какви ходове да предприеме, което е напълно нормално, защото никога не е управлявал и работил в сферата на футбола. Не се бъркаше в работата на ръководството, имаше му доверие.
От думите ти да разбирам ли, че спортните ръководители по-скоро са ти пречели, отколкото да ти помагат?
- Може да се каже... По-скоро имах чувството, че само аз искам да развиваме и да вдигнем Левски на крака. Така може да се изкара известен период от време, но нищо повече, да не говорим за трайни резултати. Не мога така, защото съм човек с цели, който обича работата си, обича футбола, и затова реших, че е по-добре да си тръгна. Всички трябва да са едно цяло - един да мисли за останалите и обратното. Както беше при първото ми идване в Левски - наистина бяха събрани чудесни професионалисти, всеки знаеше защо е в клуба и какво се изисква от него. Собственик беше Майкъл Чорни, а с можещи и знаещи директори като Владимир Грашнов, лека му пръст, и Наско Сираков нещата вървяха гладко. Сега като си говорим, казвам ти, Владо беше страхотен. Много го обичах, по-добър човек в България от него не съм срещал! Невероятен, голям левскар! Изпълняваше всичките ни желания - на нас, спортно-техническото ръководство. Затова Левски по това време функционираше и работеше по европейски модел. Направихме много силни мачове с Галатасарай, те бяха станали носители на Купата на УЕФА...
Какво мислиш за назначението на Делио Роси, привлечените футболисти, въобще за ангажираността на Спас Русев в последно време?
- Само адмирации. Така се прави! Колкото до Делио Роси - той е човекът за Левски и не бива да се поставят под съмнение неговите умения, знания и качества.
Говорим за утвърдено име не къде да е, а в един от най-силните шампионати в Европа, какъвто е Серия "А". Когато имаш 600 мача в елита на италианския футбол, няма какво повече да се каже. Да, ще има и такива мачове като с Ботев, но те са неизбежни във футбола за всеки един треньор. Но в случая говорим за специалист от италианската, което означава високо ниво, особено от тактическо естество.
И Роси като вас набляга на играта в защита. Каза дори, че "защитниците печелили титли, а нападателите продават билетите за мачовете". Съгласен ли сте?
- Абсолютно споделям неговото мнение (смее се). Казвам го като човек, който е ставал европейски шампион! На финала с Марсилия играхме 120 минути за 0:0, защото това беше начинът да спечелим срещу съперника тогава, който беше изключително силен. А и трябва да се знае, че по-дефанзивната игра не значи непременно да играеш само в защита. Просто смятам, че е добре играчите да участват и в двете фази на играта - когато е нужно да защитават 10 полеви играчи, и обратното - да нападат. Добрата игра в защита не значи да подредиш футболистите си пред наказателното поле, да чакаш противника и да риташ топката безцелно напред. Това е грешно разбиране и тълкуване на футболната игра.
Какво му липсва на Левски?
- Както казах, за да бъде силен един клуб, съответно и отбор, са важни хората, които са в него - собственик, спортен директор, треньор. Уважавам и харесвам много Даниел Боримиров, обичам го, защото той е дисциплиниран и изпълнителен ръководител. Той може да помогне на Левски, но моето мнение е, че на "Герена" задължително трябва да намерят шефски пост на Наско Сираков. Знайте, че това е човек, който има огромни футболни познания, и който може да даде много Левски! Вече го е правил, доказан е! Това бих дал като препоръка.
Той вече ходи редовно на мачове на Левски. Чувате ли се, говорите ли по темата?
- Наско е мой голям приятел! Чуваме се, държим връзка постоянно, с него може да говорим за футбол и никога да не ни омръзне.
Остана ли обида? Има ли нещо недоизказано от твоя страна?
- Не съм злопаметен човек, така че не тая лоши чувства. Не ми е в природата. Не се сърдя на никого, нито съм обиден, просто ми е тъжно и съм разочарован, че исках да направим Левски отбор, който да е доминантна сила, но не срещнах необходимата подкрепа. Както ти казах - това е голямата ми и първа любов в България. Само Левски!
