Трябваше да дойде един сърбин на 69 години, за да покаже изконния път и посока, по които трябва да върви Левски. Посоката, която е характерна от създаването на този 102-годишен клуб, но която благодарение на външна намеса и чужди елементи, бавно и методично пое курс към посредственост.

Опитаха се през последните години пишман ръководители да внушават и да убеждават левскарите, че е „ок“ да гледаш одобрително на провала и на посредственноста. Да свикваш с тях, да се задоволяваш с малкото, да се примиряваш. Донякъде успяха, „Георги Аспарухов“ и със сектор „А“, и без него, генерално продължава да пустее. С някои малки изключения...

По този повод наскоро (б.а. - преди около месец и половина, два) попаднах на едно мнение в социалната мрежа. От тези, които веднага грабват окото и се запечатват в съзнанието. Беше написано от един от т.нар. „болни левскари“, в добрия смисъл на думата. Гласеше следното - „добре, че левскар не ставаш, а се раждаш, защото нито едно дете не би се влюбило в този Левски“. Едва ли има по-точна и болезнена присъда за „постигнатото“ от тези, които узурпираха „Герена“ и се учиха да бъдат директори на гърба на Левски в продължение на години, без какъвто и да било видим резултат. И да, не си струва да жалим за тях, защото е видно, че без тях Левски е по-добре.

Още по-добрата новина е, че Левски най-накрая се води от сериозно и доказано име в треньорската професия, което респективно няма как да не доведе до добри резултати и подобрение в играта. Тук е моментът да отдадем заслуженото на фенските организации в УС на клуба, благодарение на които към днешна дата сърбинът е старши треньор на Левски. С всичките им кусури и въпросителни относно мястото им в управлението, факт е, че настояването на привържениците доведе Люпко на „Герена“. Поглед назад във времето показва, че това е един от малкото правилни ходове въобще в Левски от години насам. Нещо повече – жизненоважен за отбора в конкретния момент...

Защото, както гласи клишето, което се и потвърждава, за Петрович тайни във футбола няма. Сърбинът живее с него, разбира го в детайли – каквото би следвало да е изискването за всеки треньор на Левски. За „сините“ обаче футболът, който играеха в последно време, с малки изключения, бе някаква тайна за зрителите. Енигма... Бавен, предвидим, предсказуем, архаичен – това са само част от определенията, които ми идват наум. Подкрепени с посредствени резултати, които изкривени през призмата на посредствеността, ни се натрапваха като някакъв грандиозен успех. Та, в този ред на мисли ми е чудно дали има още такива, които ронят сълзи и хлипат по Стойчо Стоев?! Да, той е много възпитан човек, добряк, усмихнат, приветлив, свърши някаква работа на „Герена“, но дотам, което е крайно недостатъчно. За почти две години в Левски Стойчо така и не разбра, че има привилегията да работи в специален клуб. Със своите особености и специфика – клуб, в който няма място за оправдания, мрънкане и примирение. Но нека не връщаме чак толкова лентата назад. Нали казват, че „не бива да стреляме по пианиста – той толкова си може“...

Е, на обратния полюс е Люпко – извън безкрайните му футболни познания, 69-годишният старец не спира да подскача. Кипи, пълен е с енергия, постоянно е „под пара“. Не цепи басма на никого, дори на шефовете си в Левски! Спомняте ли си за последно кога треньор на „Герена“,  си е позволявал открито да критикува, без да му пука дали ще е в клуба, или не, тези, които му плащат заплатата?! Затова и не е удобен на сегашните „директори“, които явно не могат да проумеят, че в момента не Люпко има нужда от Левски, а точно обратното. Сърбинът лека-полека връща отбора към корените и ценностите му. „Сините в атака“ намира реално приложение по време на мач, а не е просто рефренът от публиката, изпразнен от съдържание.

Крайно време е на „Герена“ да разберат, че голям футбол се прави със смели, подготвени и можещи хора. Две мнения няма - Петрович е един от тях. Казва нещата каквито са и прави това, за което му се плаща. Точно това е разликата между европейския шампион и останалите, между обикновения треньор и майстора...