На фона на продължаващите данни за забавянето на икономиката, най-значимите централни банки в света решиха да предприемат действия за "стимулиране" на растежа. Състоящи се до голяма степен в понижаване на основните лихвени проценти (в еврозоната те вече бяха свалени до -0,5%) и увеличаване на балансите им - т.е. в инжектиране на все по-големи суми пари в икономиката с надеждата кредитирането и растежът да се покачат - те обаче до голяма степен се оказват неефективни.
Всъщност някои институции, особено търговските банки на Стария континент, вече гласно заявяват, че действията от страна на Европейската централна банка са вредни за икономиката, бизнес и клиентите им. Опитът да се канализират колкото се може повече новонапечатани пари чрез финансовата система в реална икономика не само не води до ръст на кредитирането, а отрицателните лихви всъщност понижават доходността им и много от големите банки в Европа вече ги принуди да прехвърлят бремето от тях върху големите си клиенти.
Вече за неефективността на паричните политики започнаха да говорят и някои представителите на централните банки, един от които е бившият гуверньор на Bank of England Мервин Кинг. "Голямата депресия беше последвана от политически катаклизми и, в икономиката, от интелектуална революция", посочва той пред Bloomberg. "Този път имаме политическия смут, но никакви съпоставими въпроси относно идеите, от които се ражда паричната политика. Това трябва да се промени."
По думите му в днешно време централните банки оперират в свят на "радикална несигурност", което поражда нуждата икономическите модели да се разглеждат в нова светлина. "Въпросът не е дали моделите са прави или грешат, а дали помагат, или не", казва Кинг. "Днес ключовите характеристики на стандартните модели ни карат да се лутаме по отношение на преценката за начина, по който можем да изкараме икономиката от капана на растежа и как да се подготвим за следващата финансова криза."
На същото мнение е и бившият финансов министър на Гърция Янис Варуфакис, който през миналата седмица посочи пред CNBC, че програмата за изкупуване на облигации на Европейската централна банка вече е недостатъчна, за да спаси еврозоната от колапс. "Начинът, по който количествените улеснения бяха преструктурирани, напомня на антибиотик, който е спрял да работи, защото бактерията се е адаптирала към него", каза Варуфакис.
Отмар Исинг, бивш икономист в Европейската централна банка, също посочи през миналата седмица, че количествените улеснения "вече нямат позитивни ефекти, а само негативни", припомня Zero Hedge. Програмата за изкупуване на облигации беше обявена през 2015 г. Привидно тя беше ефективен инструмент през първите три години от съществуването си, но от средата на миналата година, изглежда, пазарите се наситиха на рекордните количества дълг, утежняването на регулациите и липсата на иновации в еврозоната, които спомагат по-скоро за надуването на балони, отколкото за действителен икономически растеж.