Политиката на Европейската централна банка (ЕЦБ), която от години държи основния лихвен процент в отрицателна територия, а по време на последната среща на управителния си съвет начело с Марио Драги я понижи допълнително до -0,5%, води до трайни негативни ефекти върху стимулите за домакинствата и бизнесите. Те се изразяват в понижена склонност към спестяване от страна на първите и в редуцирано желание за инвестиране при вторите, посочи подуправителят на Българската народна банка Калин Христов по време откриването на четвъртата годишна конференция The Next Big Thing, организирана от Bloomberg TV Bulgaria.
"Ако видим бизнеса, след кризата на глобално ниво инвестициите са на исторически ниски равнища", каза Христов. "Ако бизнесът е рационален, той знае, че потенциалът за бъдещи инвестиции намалява. Така отрицателните лихви имат негативен ефект върху инвестициите."
По думите му културните ефекти от отрицателните лихвени проценти се отразяват негативно на младите, защото докато възрастните увеличават спестяванията си в тази среда, за да имат повече разполагаеми средства след като излязат от пазара на труда, то при младежите се наблюдава силен стимул да разходват всички средства и дори да задлъжняват, защото кредитирането в съвременната икономическа конюнктура е изключително евтино. "Имаме културно формирани хора, според които не трябва да се спестява", каза Христов. "Трябва да съзнаваме, че политики, които уж ни полагат временно да излезем, имат дългосрочни културни ефекти."
Същевременно според подуправителят на Българската народна банка до провеждането на интензивна парична политика е довела Голямата рецесия от 2008 г., но крайният резултат от нея е развързване на ръцете на политиците за увеличено харчене. "Паричната политика е неефективна и импотентна - отрицателните лихви не помагат на инвестирането, а водят до това да купуваме по-голям дълг на правителството", каза той. "Инструментът отрицателни лихви ще има перманентен ефект върху всички, които спестяват, върху поведението на младите хора и върху правителствата, които обаче няма да правят структурни реформи. Това е дълбока промяна в стимулите."
Именно евтиното кредитиране е причината Христов да е скептичен за склонността на властите в Европейския съюз да провеждат необходимите структурни реформи. Същевременно обаче той смята, че големият размер на публичните плащания не са феномен, който може да се поддържа завинаги. "Ако правителствата правят перманентни ангажименти към общество, данъците ще трябва да се повишат в определен момент", каза той.
Тъй като българският лев е обвързан с еврото, политиките на Европейската централна банка дават пряко отражение и върху местния финансов сектор. Това е причината за надуване на балони в българското стопанство, се разбира от изявлението на подуправителя на БНБ. "Тук вече никой вече не диференцира риска в цената на кредита, което означава потенциален риск", каза Христов. "Това е зомбификация на икономиката, защото всеки получава дълг. Това е причината за неефективността - не съществува нещо, което да елиминира неефективните компании, защото всеки получава кредит. Това създава огромен потенциал за волатилност в бъдещето."