Турция изживя един тежък август, през който лирата достигна историческо дъно спрямо долара и изгуби 40% от стойността си. Валутната криза в южната ни съседка "повлече" след себе си развиващите се пазари по света от Южна Африка до Индонезия, а това от своя страна доведе до значителен отлив на чуждестранни инвестиции от тези държави.
Една от големите жертви на ефекта на доминото, тръгнал от Турция, е Аржентина. Току-що стабилизиралата се от предходната криза южноамериканска страна попадна в нова такава, която принуди централната й банка да повиши основните лихви до рекордните 60%.
Доказателство за тежката ситуация на Аржентина е сривът на песото, което поевтиня с 45 на сто от началото на 2018 година и с още 24 на сто само от началото на септември.
Но каква е причината тези отделни страни, намиращи се дори на различни континенти, да "страдат" от едни и същи симптоми, пита в свой анализ Майкъл Ханли, който е член на УС на Световния икономически форум.
"Краткият отговор е несигурността по отношение на глобалната икономика, предизвикана от икономическата политика на САЩ", посочва той.
Експертът обяснява, че на първо място американската икономика в момента расте много бързо, а местният фондов пазар достига рекордни върхове в резултат на редица реформи в данъчното законодателство и други решения на Вашингтон.
Брутният вътрешен продукт (БВП) на Щатите отчита ръст над 4%, което е доста бързо темпо на растеж за икономика номер 1 в света. Успоредно с това Федералният резерв започна постепенно да повишава основните лихви в страната за първи път от десетилетие насам.
"Засилването на американските пазари в комбинация с по-високите лихви привличат инвеститорите, които преди това насочваха парите си към по-бързо растящите развиващи се пазари. Този поток на инвестиции към САЩ от своя страна повишава стойността на щатския долар, което прави страната още по-атрактивна дестинация за вложения", посочва още Ханли.
По неговата оценка несигурността около глобалната търговия на фона на готвените нови мита върху китайския внос за 200 милиарда долара допълнително повишава интереса към Щатите за сметка на по-малките пазари.
От друга страна икономическата ситуация в развиващи се страни се различава, но те се сблъскват с един и същи проблем - загубата на доверието на инвеститорите, отливът на капитал и поевтиняването на валутите им. Причините за валутните кризи в Аржентина, Турция, Южна Африка и Индонезия са разнообразни, но имат нещо общо - високият държавен дефицит.
"Големите предизвикателства са за страните с най-високи нива на дългове. Задълженията на всички развиващи се пазари са нараснали от 21 трилиона долара през 2007 година до 63 трилиона долара през 2017 година или над 200% от общия и БВП", твърди Хенли.
"Според анализатора Хатяджит Дас сред страните с дълг между 20 и 50% от БВП са Китай, Индия, Индонезия, Малайзия, Южна Африка, Мексико, Чили, Бразилия и някои държави от Източна Европа. Големият въпрос е дали те ще могат да изплатят тези задължения и именно това е, от което се интересуват инвеститорите", завършва той.