Кризите в Турция и Аржентина подхраниха разговора за зараза — опасността финансовите проблеми на една страна да се прехвърлят и в други. Турция страда от обезценяваща се валута и влошаващи се отношения със Съединените американски щати. Аржентина също вижда как песото се срива спрямо долара и вече помоли Международния валутен фонд за помощ и обеща да съкрати разходите, припомня BBC.
Острият спад на валутите на двете страни подхрани страхове, че валутите на други страни от Южна Африка до Русия ще последват. В Азия валутите на Индонезия и Индия вече понесоха тежък удар.
Анализатори се опасяват, че икономическите пролеми на тези страни ще накарат инвеститорите да се отърват от активите си в други икономики, които са в подобен риск. В глобализирания свят една криза може бързо да засегне и други чрез търговските връзки или банките.
Затова сривовете в Турция и Аржентина имат значение и за чужденците - не само заради по-евтините почики.
Как може проблемите да достигнат и други?
Търговията е очевидният начин, по който проблемите на една страна може да застигнат и други. Когато една икономика тръгне надолу, компаниите намаляват производството, а след това и работните места. Като резултат, потребителите имат по-малко средства, които да харчат за стоки и услуги, включително за вносни. Това е лоша новина за световните бизнеси, които изнасят.
Ако една криза накара валутата на дадена страна да отслабне, това повишава цената на вноса, което допълнително намалява търсенето.
Въпреки това Джоузеф Гегнън от вашингтонския Peterson Institute for International Economics посочва, че Азия има "много слаби търговски връзки" с Аржентина и Турция, "затова не трябва да се притесняваме много". Ражив Бисвас, главен икономист за Азия на IHS Markit, също казва, че търговията с Турция е малко вероятна възможност за зараза, тъй като регионът разчита тежко на големи икономики като Китай, Европа и САЩ за износа.
"По-голямото притеснение за региона е, ако икономическата криза на Турция зарази валутите на други развиващи се страни и активите там, което може да създаде значително оттегляне на средства от развиващите се пазари", казва той.
Защо други развиващи се пазари страдат?
Фразата "развиващи се пазари" се отнася до развиващите се страни в Африка, Латинска Америка и Азия, които имат по-нисък стандарт на живот от големите икономики и по-малко развита финансова система.
По време на икономическа криза, инвеститорите обикновено продават по-рисковите активи - като валутите или акциите от развиващите се пазари - и запазват по-безопасните - като щатския долар или облигации, издадени от някоя от големите икономики.
Джулиян Еванс-Притчард, старши икономист за Китай в Capital Economics, смята, че държавите, които разчитат на средства от чужбина и имат много чужди инвеститори на борсите си, са особено под риск. "Когато настроенията се обърнат, чуждестранните инвеститори започват да изтеглят парите си, което има ефект върху валутния курс", казва той.
За страни, които заемат много в чуждестранна валута - обикновено в щатски долари, може да стане много трудно да ги върнат. Точно това се случи през 1997 по време на Азиатската финансова криза, например, посочва още икономистът.
Защо и Индия и Индонезия понесоха удар?
И Индия, и Индонезия разчитат много на чуждестранен капитал и това е една от причините техните валути да страдат в момента. Индия внася петрол и сметката се повиши заедно с по-високите цени на черното злато. Това създаед дефицит по текущата сметка на страната. Държава, която има такъв дефицит, разчита на пари отвън, за да финансира разходите и инвестициите си.
Индонезия пък има ниски резерви в чуждестранна валута и високи нива на притежание на акции и облигации от чуждестранни лица. Това я прави особено уязвима, ако инвеститорите решат да напуснат страната.
Ами банките?
Друг начин, по който заразата може да се разнесе е, когато банката от една страна притежава активи в друга страна, която има проблем. Така стойността на активите на институцията ще намалее.
Когато това стане, инвеститорите се притесняват как банката ще успее да се справи с този проблем и как той ще повлияе върху възможността ѝ да заема пари. Точно такива притеснения натежаха над европейските банки наскоро, тъй като инвеститорите изразиха опасения от притежаваните в Турция активи.
FT посочи, че Европейската централна банка е притеснена от експозициите на някои от най-големите банки в еврозоната в Турция. По данни на IHS Markit, цитирайки Банката на централните банки, институциите в Испания имат най-големи експозиции към Турция - над €81 милиарда активи. Френските притежават около €35 милиарда.
Но и IHS, и Бисвас казват, че експозициите на азиатските банки към Турция са ограничени.
