Относително популярна е тезата, че щом капиталистите купуват машини, то очевидно няма нужда от работна ръка. Капиталовото оборудване (икономическият термин зад машините и другата техника) обикновено се справя по-прецизно с работата, може да я извършва значително по-дълго време и изобщо е значително по-добър избор за производствените процеси. Тогава какво се случва с работниците? Тук ще разгледам какво става с тях, след като работата им е иззета от машините.
Историята на лудитите
Тази позиция не е нова. Още през XVIII в. лудитите (чието име предполагаемо идва от Нед Лъд) са радикална фракция текстилни работници, които, опасявайки се именно от загуба на работата си, са извършвали саботажи и унищожаване на текстилни машини. Между 1811 и 1816 г. те дори организират масов бунт в региона на Нотингам, който не приключва успешно за тях. От тогава до днес оригиналните им идеи, макар и може би не толкова агресивно проявявани, сякаш не са изчезнали.
Тази картина не е чужда и за територията на България, в която по-сериозна индустриализация настъпва едва през втората половина на XIX в. и през XX в. Всъщност в "Тютюн" на Димитър Димов се развива много сходна картина:
— Има ли нещо? — небрежно попита господин генералният директор. — Стачка!... — прегракнало измънка секретарят. — Работниците са предявили искания и заплашват със стачка. ... — Къде? — с мрачен глас попита Борис, като се съвзе от удара. — Навсекъде!... — отговори секретарят. — По всички клонове, във всички фирми... Изглежда, всеобща стачка. — Какво искат? — Много неща... Но главно, право на свободни синдикати, премахване на тонгата и повишаване на надниците.
Днес в развитите икономики доминира секторът на услугите, а не на индустриалното производство, но ситуацията не се е променила радикално. Прогнози, че например до 2025 г. 30% от заетостта ще бъде заменена с машини карат много хора да изтръпват. Същевременно вече има нови "заплахи" за тях - докато в миналото оригиналните лудити не са можели да си представят, че нещо, различно от ръчния труд, ще бъде "елиминирано" от машините, днес изкуственият интелект и компютърното самообучение може да изтласкат заетите на висши и творчески машини.
Постепенната инвазия на роботите
Трудно е да се каже обаче, че има повод за притеснение за работещите. Внедряването на машини е постепенно. Различни етапи и дейности в структурата на производството се автоматизират в отделни исторически моменти. Докато преди два века на мода е било внедряването на предачната машина "Джени", през първата половина на XX в. се е говорило за въвеждане на поточната линия, а днес - за умни заводи.
Този процес зависи от технологичните иновации. Джетро Тъл например изобретява автоматичната редосеялка в края на XVII в., но до относителното автоматизиране на дърводобива ще минат повече два века, преди немската Festo да започне серийно оборудване на верижни триони. Това иде да покаже, че създаването на нови решения не е нещо, което се случва с щракване на пръсти, т.е. не е възможен сценарий, в който една сутрин човечеството ще опита да отиде на работа и ще се окаже, че на негово място просто са инсталирани роботи.
Но да се гмурнем по-дълбоко в икономическите обяснения...
Първо създаваме заетост, за да можем да елиминираме заетостта
... и да видим защо машините не са враг на работниците.
Първо, създаването на самите машини са необходими служители, при това в много и различни отрасли:
- Строителният - от производството на тухлите и строителните машини, през фактическата фирма, която изгражда сградата, до администраторите, които я одобряват;
- Финансовият - някой трябва да обслужи всички услуги от получаване на заем или финансиране на проекта като рисков инвеститор;
- Мениджмънт - след като самата сграда е произведена, някой трябва да я управлява;
- Инженери - хората, които тепърва ще мислят върху новите машини, които ще се произвеждат в новия завод;
- Доставчици на материали и ресурси - за всичко, от което се нуждае производството на машината, което може да включва огромно разнообразие от суровини, особено в съвременните и сложни разработки.
Това е грубо обрисуване на ситуацията, но се оказва, че преди да се стигне до една индустриална революция, която "отнема" работното място на някакви хора, всъщност трябва да се създадат много други работни места.
Какво искаме: да работим или да живеем по-добре?
Второ, да си представим вече, че продуктите от труда на всички от миналата точка е ползотворно завършен - новият завод вече работи и произвежда машини за самочекиране в супермаркет. Верига магазини купува роботите, внедрява ги и замества с тях служителите си (в действителния живот това обикновено е продължителен процес сам по себе си и никога не се случва с всички служители едновременно, защото крие огромни рискове за компанията).
Сега тук някой ще каже: "Ето, все пак машините ликвидират заетостта!"
Но да видим какво се случва на макроравнище. Никой бизнес не инвестира в машини, просто защото шефът е мизантроп. Обикновено целта е спестяване на разходи, което води до понижаване на цената за крайните потребители. От своя страна, по-ниските цени означават, че хората имат повече средства за харчене или за спестяване.
В първия случай се създава ново търсене в други отрасли на икономиката (защо ако цената на даден продукт в супермаркета, например на хляба, се понижи с 20% хората не купуват пет хляба вместо един). Резултатът от това е търсене на служители в тези други отрасли на икономиката, които трябва да произведат стоките и услугите, търсени от потребителите с останалите им свободни пари.
Във втория се генерират повече спестявания, които са инвестиционен ресурс - те могат да бъдат използвани за откриване на нови бизнеси от предприемачите, което също създава търсене за работна ръка.
От това можем да направим два извода. От една страна, машините генерират немалко заетост за своето създаване и всъщност не елиминират заетост - те просто позволяват тя да бъде насочена към други отрасли. От друга, в процеса на пренасочване на тази заетост те правят живота ни по-добър, защото като потребители плащаме по-ниска цена в магазина, а именно това е целта на всеки един бизнес - да прави купувача по-щастлив.
Казаното ни навежда и на още нещо - пазарът на труда е динамична структура във времето и пространството. Той не представлява среда с фиксирано крайно количество "труд", в която ако се въведе нова технология, то тя задължително трябва да изтласка част от вече съществуващата работна ръка. Да се разглежда той по този начин е еквивалентно на изпадане в икономическа заблуда.
Дали не трябва да обичаме машините?
Както стана ясно, машините правят живота на потребителите по-добър. Но дори още по-важно, благодарение на тях можем да си позволим цели етапи от структурата на производството. Причината за това е, в много индустрии се изискват изключително прецизни инструменти, които да произведат машини, които от своя страна да произведат крайната потребителска стока. Пример за това са отрасли като електрониката, оптиката и много други.
Но дори и да става въпрос за нещо, което, поне привидно, не изисква лазерна прецизност, машините позволяват да произвеждаме стоки и услуги по-бързо, точно и ефективно. Опитайте се да напаснете например преден капак на автомобил, който обикновено се държи от четири болта върху две рамена, така че отстоянията между останалите компоненти - бронята, калниците и предния прозорец, - да са съвсем точни. Мога да почакам.
Индустриализацията не просто довежда до повишаване на производителността ни, а ни позволява да водим най-високия стандарт на живот в цялата човешка история. Нещо повече - тя не просто не понижава заетостта ни, а благодарение на нея се радваме на дейности, които преди 30 години са били немислими. Все пак колко блогъра или инфлуенсъра на пълно работно време имаше през 1990 г.?
В това се състои и разковничето - благодарение на това, че все повече дейности се извършват от машини, които първоначално обикновено се въвеждат в най-трудоемките и неприятни за работа отрасли на производството, толкова повече човешкият потенциал се освобождава за креативни и творчески дейности. Преди по-малко от век в Добруджа е имало нужда от огромна работна ръка, а днес колосални площи могат да се обработят от един тракторист, благодарение на свръхмодерните трактори, които се използват. Което позволява на хиляди души да правим значително по-забавни дейности.
Свят без машини
Абсурдно е да се твърди, че индустриализацията ще доведе до увеличаване на безработицата, особено като се има предвид, че в момента имаме най-механизираната индустрия и домакинства в човешката история и същевременно се радваме на исторически рекордно ниски стойности на безработицата.
Таблица 1: Безработица в някои страни от ЕС и САЩ
| България | 4,1 |
| Чехия | 2 |
| Дания | 5 |
| Германия | 3,2 |
| Ирландия | 5 |
| Испания | 14,1 |
| Франция | 8,5 |
| Хърватия | 6,8 |
| Кипър | 7,5 |
| Латвия | 6,4 |
| Литва | 6,3 |
| Люксембург | 5,5 |
| Малта | 3,5 |
| Нидерландия | 3,4 |
| Австрия | 4,5 |
| Полша | 3,4 |
| Португалия | 6,6 |
| Румъния | 3,9 |
| Словения | 4,6 |
| Словакия | 5,8 |
| Финлдандия | 6,7 |
| Швеция | 6,8 |
| Исландия | 3,5 |
| САЩ | 3,7 |
Източник: Евростат
Но да си представим обратното - свят без машини. Това би означавало не просто връщане в Каменната епоха, а много скоростна смърт за голяма част от населението. Причината за това е, че днес можем да се изхранваме единствено благодарение на използването на техника в производството на храна и на пестициди за нея. Без нея бързо ще загубим способността си да постигаме добивите от храни, които имаме.
Но дори и да се абстрахираме от това, което би било пълна катастрофа само по себе си, какво ще се случи останалите? Ще могат ли да произведат смартфон, телевизор (който дори не е необходимо да е смарт), автомобил, пералня, компютър и цялата плеада от капиталови продукти, използвани в производството? Отговорът е - едва ли.
В заключение, машините не ни вредят, а ни помагат. Ако беше обратното, нямаше да ги използваме - нито в домовете си, нито в производството. И именно благодарение на увеличаващия се прогресивно запас от капиталово оборудване днес се радваме на най-високия стандарт на живот в историята и на най-големите възможности за личностно развитие и фокусиране върху собственото си щастие.