Затворени сме от седмици. Много събития са отменени, а само "жизненоважните" са оставени активни. Може да се коментира много за това, но ще се съсредоточа върху икономическия аспект на нещата, пише Пол Куик.
Ако трябва да разберем сегашната ситуация, тя просто не е розова. Кризата с коронавируса доведе до затварянето на световното население, което на практика блокира голяма част от търговията. Въпреки че всички бизнеси са засегнати по някакъв начин, доклад на американската Търговска камара показва, че 24% от компаниите са напълно неспособни да осъществяват дейност в извънредното положение, а други 43% от малкия бизнес могат да оцелеят само шест месеца; 10% имат ресурси само за месец.
От пика си през февруари, Dow Jones изгуби приблизително 20% от стойността си, а Nasdaq - 15%. Към момента на написване на тази статия новите молби за обезщетения за безработица вече са над 22 млн. Грубо изчисление показва, че безработицата вече възлиза на над 17%.
Как се стигна до тук?
Очевидният отговор е, че един вирус обхвана земното кълбо и доведе до огромно страдание. Въпреки че това приблизително е поводът за сегашната рецесия, то все пак не е причината. С други думи, слабостта на икономиката не започна през февруари или март, а се натрупваше с години.
Последната рецесия беше преди над десет години. Ето хроника на събитията от тогава. През периода на имотния балон, банките купуваха активи, обезпечени чрез ипотеки. Закупуването на ипотеките беше стимулирано от политиците, посредством разхлабената парична политика. Хората бяха заели суми, които просто не можеха да си позволят.
В един момент реалността удари и кредитополучателите започнаха да фалират. С увеличаването на техния брой, обезпечените от ипотеки активи изгубиха стойността си и счетоводните баланси на банките светнаха в червено - стойността на активите им се срина, но задълженията им не. Това доведе до политически отговор, под формата на Програмата за подпомагане на проблемните активи (Trouble Asset Relief Package или TARP), посредством която се осъществи бейлаут на банките.
Урокът, който банковата система научи, беше, че макар печалбите да са частни, загубите (ако си твърде голям, за да бъдеш оставен да фалираш) могат да се покрият от данъкоплатците. В резултат от този урок, банките продължиха да финансират рискови инвестиции с огромни марджове и да растат толкова, че винаги да бъдат спасявани от политиците.
Това, което се случи след последната рецесия, е създаването на банков балон. В годините след 2009 г. по-големите банки се разшириха и изкупиха множество по-малки конкуренти. Междувременно икономиката растеше с анемичния темп от 1,6% годишно между 2009 и 2016 г.
В този контекст политическите ветрове се обърнаха през 2016 г. След избора на Тръмп за президент, Конгресът одобри понижаване на корпоративните данъци от 35 до 21%. Въпреки че това подпомогна икономическия растеж, който след януари 2017 г. нарасна до средно 2,5% годишно, мярката не беше достатъчна, за да се превъзмогне структурната крехкост, до която доведоха погрешните инвестиции.
През лятото и пролетта на 2017 г. растежът на печалбите на компаниите започна да губи пара. През девет от следващите десет тримесечия след Q3 на 2017 г. заедно с тях спаднаха и печалбите. Това отново доведе до понижаване на стойността на банковите активи.
Печалбите започнаха да спадат не просто в абсолютна стойност, но и на годишна основа. С други думи, икономиката все още растеше, но започваше да се задъхва. С понижаването на печалбите, видяхме спад на реалните фиксирани частни инвестиции от 5,2% през Q2 на 2018 г. до 0,1% през последното тримесечие на миналата година.
Постигането на печалби и реинвестирането на средствата в бизнесите е форма на спестяване. То подпомага развитието на структурата на производството. Без него, икономиката се сгромолясва. Алтернативен начин за временно увеличаване на инвестициите и потреблението е чрез кредитна експанзия. Проблемът е, че тя води до грешни инвестиции, които трупаме още от предишната рецесия. В някой момент, експанзията се обръща в срив, а икономиката беше поела към него много преди да се появи коронавирусът.
Предвид спада на печалбите, инвестициите и икономиката, активите на банките продължиха да се обезценяват. А те бяха - и още са - силно ливъриджнати, т.е. закупени с дълг. По закон, големите банки трябва да поддържат 10% от активите си като резерви. Тъй като тяхната стойност спадаше, те трябваше да заделят все по-големи суми, за да допълнят разликата в счетоводните си баланси, което доведе до все по-голямо кредитиране между отделните банки.
В резултат на това кривата на доходността почти се обърна между юни и септември 2019 г. Днес подобен феномен означава наближаваща рецесия. Очакваше се тя да започне между октомври 2020 г. и април 2021 г.
За да противодейства и да спре кривата от обръщане, Федералният резерв предприе необичайна стъпка и направи нещо, което не беше извършвал от 8 октомври 2008 г. През септември 2019 г. банката инжектира колосално количество ликвидност на репо пазара. Регулярните инжекции продължават и до днес.
Освен това на 26 март Фед обяви, че банките повече няма нужда да поддържат резерви от 10%. Изискването беше отменено изцяло, съответно изискваните резерви бяха понижени до 0%. Целта беше банките да станат финансово устойчиви.
Но вместо това тези действия разкриха неустойчивостта на цялата система на банкиране с частични резерви, изградена върху фиатните пари. В крайна сметка, в настоящата криза банките ще получат бейлаути отново. Проблемът е, че те не научиха правилния урок още през 2008 г., а той е, че инвестициите носят риск, тъй като просто бяха спасени. А когато рискът просто бъде прехвърлен върху данъкоплатците, банките ще продължат да подпомагат погрешните инвестиции.
Настоящият курс е неправилен
Австрийската теория на бизнес цикъла показва, че за изграждането на солидни икономически основи погрешните инвестиции трябва да бъдат елиминирани. Ако са се натрупали много такива, процесът се нарича рецесия. По време на нея, компании фалират.
Тази стъпка е тежка и болезнена, но и също толкова необходима. Ако човек има кариес, част от зъба трябва да се пробие, преди дуката да се запълни и да заздравее отново. Никой не обича да му дупчат зъбите, но ако се избегне краткосрочната болка, дългосрочните проблеми се задълбочават.
Пътят от рецесия към възстановяване представлява ликвидирането на неправилните инвестиции. Представете си магазин, който не може да се самоиздържа. Какво се случва? Той затваря врати, разбира се, но историята не свършва дотук. Ето как протича процесът на ликвидацията.
Да си представим бутиков магазин за кексчета, който седмично губи 1000 долара. Ако компанията има мардж от 25%, той трябва да реализира продажби за поне 4 хил. долара, за да излезе на нула. Ако правителството иска да стимулира търсенето, за да спаси бизнеса, то трябва да даде на потребителите поне 4 хил. долара. Както виждаме, това не е много евтино. Същият резултат може да се постигне с понижаване на данъците на магазина с хиляда долара. Това е по-добрата политика.
Но да допуснем, че бутикът за кексчета все пак фалира. Следващата стъпка е банката и другите му кредитори да придобият активите. Компанията преминава през ликвидационна разпродажба. Фурмите, масите столовете и дори пердетата се продават на този, който може да се нуждае от тях. Средствата отиват при кредиторите.
Забележете, че тези фурни, маси и столове не изчезват. Те отиват при други потребители. По време на ливкидационните разпродажби, купувачите не плащат най-високите цени. Всъщност по време на икономически кризи обикновено цените се понижават.
Когато тези активи бъдат придобити от новите си собственици, погрешните инвестиции се превръщат в правилни инвестиции. Колкото по-гъвкав е капиталът, толкова по-бързо той може да се насочи към други сектори на икономиката и толкова по-бързо тя може да се възстанови. Ако обаче капиталовото оборудване е твърде специализирано, то може просто да бъде изхвърлено или да се амортизира, в който случай стойността му се губи.
По време на ликвидации банките губят част от първоначалния размер на кредитите си. Но именно благодарение на подобни разпродажби те успяват да си върнат някакви средства изобщо. Този процес трябва да е болезнен за банките, защото именно те са тези, които са допуснали грешка като са отпуснали кредита. Но последните действия на Федералния резерв предпазват финансовите институции от подобни болезнени уроци.
Новият път
Изводите от казаното дотук са следните: балонът беше надут от голяма кредитна експанзия. Рецесията беше неизбежна, а поводът за разразяването ѝ е затварянето на икономиката заради коронавируса. С навлизането в рецесията, продължаващото инфлиране на паричното предлагане няма да доведе до стабилно възстановяване на икономиката и растеж.
Увеличаването му само ще отложи неизбежното и в крайна сметка ще причини още по-тежка рецесия. Освен това, стимулирането на търсенето няма да породи "V-образно" възстановяване. Икономическият растеж се постига чрез спестявания, инвестиции и капиталообразуване.
От това се появяват три рецепти за справяне с проблема. Първата е да се увеличат спестяванията. Те са спасението при спад на икономиката и от тях идват ресурсите, с които се изкупуват активите на фалиралите бизнеси. А без те да се изкупят, рецесията няма как да се обърне в растеж.
Втората е дефлацията. Икономистите правилно свързват дефлацията с рецесии, но неправилно смятат, че ако я избягваме ще се спасим от кризите. Тя е естественият начин, по който икономиката се поправя. Тя работи по два фронта. Първият е ликвидационният процес. В нашия пример магазинът имаше фурни. Ако те оригинално са били купени за 5 хил. долара, новият им собственик ще плати значително по-ниска цена, може би дори наполовина. Така той има повече ресурси, които да използва за други активи.
Дефлацията подпомага и потребителите. С понижаването на цените, тяхната покупателна способност расте. Тя е особено важна за големия брой нови безработни. Ако те преди са харчили по 300 долара за хранителни стоки седмично, благодарение на дефлацията тази сума ще се понижи.
Третата рецепта е ускоряване на ликвидационния процес. Законите трябва да се реформират по начин, при който банкрутът е значително по-лесен. Това важи и за сливанията и придобиванията.
Не е съвпадение, че когато нациите либерализират търговията и освобождават пазарите се наблюдава експлозия на богатството на всички - на богатите, бедните и всички между тях. Това просто разбиране подпомага покачването на растежа, който оказва по-силно въздействие върху човечеството от всеки вирус, природни бедствие или война. Просто трябва да оставим индивидите да са свободни.