Икономиката на Германия се свива и правителството се подготвя да разхлаби кесията - но с твърде малко, пише The Wall Street Journal.
Икономисти и международни организации вече месеци зоват Берлин да се откаже от досегашната си политика и да започне да харчи повече, за да си предотврати идващата рецесия. Икономическият растеж по света се забавя и централните банки вече нямат оръжие, с което да стимулират търсенето. Хазната на Германия обаче е препълнена и това дава на страната метод, с който да се справи.
Но докато политиците в Берлин казват, че правителството подготвя мерки, с които да подкрепи търсенето, те най-вероятно няма да достигнат очакванията за големи стимули, на които светът се надява.
Няма съмнение, че икономиката на Германия се нуждае от подкрепа. Брутният вътрешен продукт спадна с 0,1 процента през второто тримесечие и най-вероятно е паднало и през предходните три месеца, което означава, че най-голямата икономика в Европа е в рецесия. Само през второто тримесечие производственият сектор се сви с почти 5 процента, а износът падна най-рязко от шест години насам.
Редица проучвания посочват, че ситуацията няма да се подобри от само себе си в близко бъдеще. Търговската война между Съединените американски щати и Китай е далеч от споразумение, а шансът Великобритания да излезе от Европейския съюз без сделка расте, което ще направи ситуацията още по-сложна.
"Ако някога е имало момент, в който правителството трябва да харчи повече, това е сега", убеден е Дърк Шумахер, който оглавява отдела за европейските икономики в Natixis. "Това ще бъде в полза не само за Германия, но и за цялата еврозона. Всички го искат".
Изправени пред всичко това, Министерство на финансите на страната работи по предложения на стойност около €50 милиарда, които ще бъдат изцяло финансирани с дълг, казват двама източника пред изданието.
Голямата част от стимулите ще дойдат от неповишаването на данъците за финансиране на по-големи социални плащания и покриването на дупката от приходи от корпоративния данък, което ще стане факт автоматично, когато печалбите паднат, а компаниите съкращават служители.
Обмислят се още и субсидии за закупуване на електромобили или изолация на домове, както и нови пари, които ще позволят по-бърза амортизация на инвестициите на компаниите.
Очаква се подобен пакет мерки да стимулира БВП с около 1,5 процента, но не всички са убедени, че ефективността ще е толкова висока.
Притесненията са свързани и с момента, в който стимулите ще влязат в сила. Множество икономисти зоват това да се случи веднага, но изглежда, че те ще започнат да действат, когато страната вече е в рецесия и щетите вече са нанесени.Една от причините политиците да действат толкова бавно е нежеланието им да изглеждат притеснени. Както един от тях казва, "имаме повече от достатъчно пари и инструменти, които да ползваме в случай на рецесия, но не искаме сами да се вкарваме в такава чрез говоренето си".
