Петко Цанков е едно от многото млади момчета в състава на Витоша (Бистрица), които получиха шанс за изява на най-голямата сцена у нас - Първа лига. Започнал 2017-а като футболист в аматьорската Североизточна Трета лига, няколко месеца по-късно юношата на Черно море вече бе осъществил трансфер във Втора лига и спечелил промоция за елита на България, където мереше сили с родните грандове. Днес той е един от основните футболисти в селекцията на "тигрите", с чията фланелка вече има 33 мача и 1 гол в Първа лига. За трансфера в "полите на Витоша", мечтаните последни 18 месеца и целите пред себе си, бившият играч на "моряците", Калиакра (Каварна), Добруджа и Черноморец (Балчик) говори пред официалния сайт на клуба.
- Преди да стигнем до началото на настоящия сезон и всичко, което изживяхме заедно в последните няколко месеца, разкажи как се озова в Бистрица?
- До трансфера ми се стигна, след като миналата зима, тогава като част от лидера в Североизточната Трета лига Черноморец (Балчик), играх срещу Витоша на зимния турнир "Балчик Къп". Имахме директен двубой с тима от Бистрица, който по това време бе във Втора лига, и след неговия край се появи интерес от страна на вече бившия старши треньор Костадин Ангелов към мен. Преговорите преминаха бързо и аз приех предизвикателството да стана част от Витоша (Бистрица).
- Сам казваш, че си бил част от Трета лига. Какви бяха очакванията и нагласата ти, защото все пак смени аматьорската група с професионална?
- Такива, каквито са на всяко едно младо момче, което иска да се развива. Имах желание да играя футбол на високо ниво. Тъй като отборът бе в челото на класирането, тайно се надявах, че ще успеем да се преборим да влезем в елита. Нямахме го поставено като цел, но ни бе казано, че никой няма да ни пречи да използваме една евентуална промоция.
- Колко трудно е да преминеш за няколко месеца от аматьорската "В" група до елита на България?
- Това е един много труден преход, по време на който много момчета се отказват от футбола и слагат край на детската си мечта. При мен също не се получи кой знае колко лесно, тъй като година и половина се подвизавах във "В" група. Да, бях част от водещи отбори, но все пак говорим за аматьорски футбол. Не е никак лесно да отидеш в някое село, в което теренът е неравен и твърд, тъй като не е поливан от няколко месеца, а местните фенове нахлуват на него без никакви проблеми. В един момент обаче късметът ми се усмихна. Преминах във Витоша - отбор, в който всичко бе и все още е на професионално равнище, влязохме в елита и успяхме да се задържим. Емоциите, които изживяхме при спечелената промоция срещу Нефтохимик, както и след баража срещу Локомотив (София) това лято, са трудни за описване с думи. Те трябва да се изживеят! Невероятно е!
- Сега вече, след като имаш един сезон зад гърба си в Първа лига, какво мислиш за нивото ѝ?
- Смятам, че през последните 3-4 години непрекъснато се повишава. Виждаме какво прави Лудогорец, а сега и ЦСКА в Европа. Има наистина голяма разлика между двете групи. Футболът в елита е много по-бърз, много по-динамичен. Това си пролича най-ясно преди няколко месеца, когато и двата баража бяха спечелени от първодивизионните клубове.
- Защо Витоша толкова дълго време чака първата си победа? (б.а.: момчетата на Костадин Ангелов спечелиха исторически първи три точки едва в 36-ия кръг)
- Дълго чакахме, защот редица обстоятелства бяха срещу нас. Започнахме много добре в началото. Показахме качествена игра, но съперници ни бяха най-силните отбори в България. Те се възползваха от всяка една грешка, която допускахме. Така се случи, че загубихме двубоите си на старта на сезона, а оттам се занижи значително и увереността в нас самите. В най-важния момент обаче показахме мъжество и вяра и успяхме да извоюваме оставането си в Първа лига.
- Кое бе в основата на това толкова драматично за нас оцеляване?
- Най-вече фактът, че накрая на сезона имахме нужния опит, необходимото самочувствие. Също така до последния мач нямаше абсолютно никакво напрежение от страна на президент и ръководство. Всички докрай вярваха в нас, подкрепяха ни и ни повтаряха, че имаме сили да се оцелеем.
- Колко по-различно е сега в сравнение с миналата година?
- Както споменах, сега вече всички имаме по 30-ина мача зад гърба си в Първа лига, както и извоювано оставане в елита. Това е опит, това е самочувствие, което, вижда се добре, успешно използваме от началото на настоящия сезон.
- Къде очакваш да приключи Витоша този сезон?
- Смятам, че целта пред отбора спокойно може да бъде 7-8 място. Това е напълно постижимо. Единственото, от което се нуждаем, за да ни се получат нещата, е постоянство. Този сезон няма да има нищо общо с предишния.
- Какви са твоите лични амбиции?
- Мен лично ми се иска да запиша възможно най-много мачове за Витоша и да помогна с каквото мога на отбора, за да постигне целта си. А самият аз занапред искам още повече да се развивам. Не крия, че имам високи цели и ми се иска един ден да заиграя в чужбина. Мечтите ми са големи, така че защо да не осъществя и трансфер в някой гранд.
