Денят е неделя, а часът около 16:30. Хубаво слънчево време, може да се определи като типичен пролетен ден, но не и за тези, запътили се към стадион "Славия" в столичния квартал "Овча Купел". За всички тях този ден е много по-специален.
Сигурно в повечето от Вас веднага изниква въпросът "Защо?". Е, причината е доста нестандартна за европейските ширини, но България отдавна е доказала, че не е типичния представител на футболна Европа... Това обаче е друга тема. Денят е толкова специален за феновете на "белите", защото за първи път ще гледат своя любим отбор на осветление у дома! Странно, нали?
Еуфоричната атмосфера около стадиона се усеща още с наближаването му. Тепърва са отворили касите, но вече има дълга опашка от хора, които чакат да купят своя билет за срещата с Етър от последния кръг от редовния кръг в Първа лига. Мач, който няма да промени абсолютно нищо във временното класиране! Входният талон е със символична цена - един лев. Сигурно си мислите, че повечето хора са там именно заради това. Кой не може да си позволи да отдели левче, за да отиде на футболен двубой в неделния, топъл ден... Може би сте прави, но случаят едва ли е точно такъв.
Източник: LAP.bg
За последно съм виждала толкова пълен стадион "Славия" по времето, когато ЦСКА играеше мачовете си от "В" група именно там...
В неделя, в 17:30 часа, в "Овча Купел" освен феновете на "белите" и "виолетовите", имаше такива и на "червените" и Левски. Футболисти като Валери Божинов, легендата Емил Костадинов, бившият футболист на столичани Ивайло Димитров... На трибуните бяха и Георги Петков, който не попадна в групата за тази среща, както и Венцислав Василев, а вероятно и още много други. Деца, семейства, възрастни хора... Усещането беше като за изключително важен сблъсък. Такъв, който ще реши финалист или победител. Но не беше. Или поне не на терена. "Белите" играчи не изиграха най-добрия си мач и закономерно допуснаха поражение от великотърновци с 0:1. Не успяха да зарадват публиката по трибуните дори и с гол, но никой не си тръгна разочарован.
Има вероятност да се чудите как, по дяволите, знам, че е било точно така. На излизане от стадиона дочух един дядо да казва: "Радвам се, че доживях да гледам мач на Славия на осветление. Не се знае дали отново ще имам тази възможност". Наречете ме старомоден, футболен романтик, но тези думи могат да трогнат и най-коравия човек... Това, най-вероятно, е някой, който помни едни много по-славни времена от историята на "белите" - слушането на мачовете единствено по радиото, черно-белия телевизор и пълния стадион! Някой, който ми напомня за човека, който ме накара да се влюбя във футбола.
Да, Славия може и да не е един от водещите отбори в България в момента, но "белите" се стараят да налагат млади български момчета, да залагат на състав без скъпите и прехвалени чужденци, да радват със себераздаването си зрителите и, ако щете, да даряват наивна надежда, че не всичко във футбола ни е толкова загубено...
Именно заради това, този мач беше за всички нас - безпристрастните зрители. За всички Вас - "проходилите" на стадион "Славия". И за всички онези, които продължават да градят бъдещето на "белия" клуб.