Безочието на Николай Йорданов стигна такива измерения, че след мача в Разград очаквахме да вдигне съдийската си фланелка, а отдолу върху бял потник да е написал с флумастер "Защо винаги аз?". Щеше да е много тарикатско, защото въпросът е малко двусмислен.
Първо, едната мисъл. За феновете на футбола в България е ясно по какви причини Николай Йорданов в последните години свири все така, все в една посока и без да му мигне окото следващия път го прави отново.
Ясно е, че отдавна са минати всички граници и митници. Пресилената дузпа не е проблем. Обаче е проблем, че футболист на Лудогорец хваща за гушата футболист на Левски и Ники Йорданов не вади червен картон. Да, това в целия свят е червен картон.
Второ, другата мисъл. Надпис "Защо винаги аз?" можеше да се разбере и като послание към хората от Лудогорец. Един вид - защо все той трябва да се излага, не може ли друг съдия "да се падне", когато правят нарядите в БФС. Тоест, да намекне, че му е писнало да се излага пред цяла България и че ще го е срам днес да си пазарува в голям столичен магазин.
Но както се казва, твърде вероятно е целта да оправдава средствата. Целта е ясна, а за средствата само можем да гадаем...