Легендарният защитник на националния отбор Цанко Цветанов даде интервю за "България днес". В него железният защитник бе болезнено откровен за състоянието на футбола.
Г-н Цветанов, 25 години след горещото американско лято националният отбор изглежда бледа сянка на вашия тим. Стана ли ви мъчно, когато гледахте вашите наследници в мачовете срещу Чехия и Косово?
Това, което се случи, е напълно нормално на фона на процесите в България. Истината е, че много говорим, малко работим, а делата изобщо ги няма. Чакат ни още по-лоши времена, докато не пораснат децата на онези, които отидоха да работят на Запад. Тогава ще станем като Косово. В техния тим надали има някой, който да е роден там. При нас лошо възпитаваме футболистите. Малко ги тренираме. Жалим ги. Ние, треньорите, не работим с тях правилно. Те не работят правилно.
Кой носи най-голямата вина за това състояние?
Колективна вина. Всичко идва от празнословието. Мерки не се вземат. Футболът е в частни ръце. Най-големите виновници са собствениците на клубовете. Техния продукт виждаме с екипите на националния отбор. Вина има в треньорите, в родителите, във футболния съюз. На всяко едно ниво. Живеем със спомените от САЩ '94, но вече и те не топлят. Ние успяхме, защото бяхме изградени в предишния строй. Иначе нямаше да си разкрием таланта.
Защо собствениците на клубове не могат да изкарат топ футболисти от школите?
Толкова са им способностите и разбиранията. Не влагат в обучението на кадри. В България няма професия треньор по футбол. Както казва Пламен Марков, ние сме кърпичката, с която се бършат. Винаги носим негативите. Позитивното е да си прочетем името във вестника и като видим микрофон да го захапем и да кажем поредната глупост. Треньорът не е защитен. Топката се е ударила в гредата и е излязла. Собственикът, негов приятел или гаджето на президента се събуждат, но са спали накриво. Гонят треньора, защото нищо не разбира. За да може той да си защити работата, започва да се съобразява. В България се оказва, че шефовете на клубове разбират повече от треньорите. И ето ти го крайния продукт. Собственикът назначава треньор хикс. После казва, че са се разбрали за една минута. За толкова време можеш да се разбереш как ще дадеш на някой два лева. А другият да се съгласи. Какви са целите? Амбициите? Какво се изисква от треньора?
Вашата генерация играеше футбол на много високо ниво. Имаше и успехи. Кога започна процесът на разпад?
Живеехме в друг строй, който отдавна си замина. Манталитетът на ръководителите още не си е заминал. Още искаме държавата да ни помага. Непрекъснато виним нея за неуспехите. Още не може да се преборим, когато треньорът подпише договор, тази хартийка да означава нещо. Само в чужбина сме защитени. Там работят правилата на ФИФА и УЕФА.
Вие работихте няколко години в Казахстан. Защитени ли са там треньорите?
Чужденците са защитени. Когато погледнете нивото на Казахстан, става ясно как се работи. Клубните отбори са нещо по-различно. Там можеш да събереш добри чужденци, както Лудогорец, и да постигнеш резултати. На тази база да си направиш бизнес модел, който да е успешен.
Колко е трудно на Краси Балъков да мотивира националите?
Те толкова си могат. Момчетата са мотивирани, но качествата им са такива. Ние не сме ги изградили. Изоставаме физически. Разполагаме с деца, които имат потенциал да скочат два метра, но ние сме го развили само до 1,5 м. Надеждата за спасение на българския футбол са децата на хората, които живеят в чужбина. Да станем като Косово и Албания. Футболът е производен на обществото. Най-лесно е да обвиняваме поредния човек колко е некадърен, а самите ние не се виждаме какви сме.
Източник: LAP.bg
Ивелин Попов разкритикува своите съотборници. Каза как всички национали трябва да идват 30 минути по-рано на тренировка. Какво говори това?
Това е най-елементарното нещо. Част от професионалното възпитание, но и за това ние сме виновни. Подобно нещо е изискване от страна на треньора. Той определя кога да се ходи на тренировка.
Колко страшно е бъдещето на националния отбор, след като младежите загубиха два пъти от Люксембург?
Живеем в миналото. Люксембург в момента имат девет футболисти в Бундеслигата. Ние колко играчи имаме там? Нашият продукт е некачествен. Ние го правим, треньори и ръководители.
Източник: LAP.bg
По-трудно ли се работи със сегашните футболисти?
Бях треньор в Етър. Един футболист започна да ми разказва какви огромни пари вземал Бербатов в Манчестър Юнайтед. Спрях тренировката. Директно му казах - тръгвай натам. Свободен си, вземай си торбичката и обувките. Тръгвай към Манчестър, за да получаваш парите на Бербатов. И той казва - "Ама те не ме искат". Като не те искат, стой си тука и тренирай.
Виждате ли светлина в тунела?
Честно ли да ви кажа? Не. Няма нищо позитивно. Тотално сме изостанали. Нямаме един стадион. Всичките са гробници. Срам. "Васил Левски" е 50-годишен допотопен стадион. Добре, че Лудогорец направиха една нормална база. Нито Левски, нито ЦСКА построиха нещо. Даваме пари на чужди футболистите, те ритнат два пъти силно и нависоко, след което си заминават. А ние си оставаме с приказките. Вижте колко треньори се смениха в Левски и ЦСКА? Тези хора магьосници ли са? Докато се запознаят с футболистите кой как се казва, и са изгонени. Треньорите нищо не струват за собствениците. Да идва следващата кърпичка или бърсалка.
Защо футболните хора в България мълчат за тези проблеми?
Споделям как виждам нещата през моята призма. В България футболистите обясняват на треньора как трябва да се готви. Президентът слуша играча, а не специалиста, който е назначил. Това е краят. Няма йерархия и ред в клубовете. Винаги мога да ти кажа, че нещата са много добре, как младите растат, как идва следващият мач или следващите квалификации, но няма смисъл да се лъжем.
Готов ли сте да работите отново в България?
Сега почивам, защото временно съм извън професията. Но когато човек остане дълго време без работа, се замисля и започва да прави компромиси. Поне засега не съм склонен да ги правя, но нищо не се знае. В България футболът е бизнес на интереси. Не е бизнес, от който да се правят пари.