Онзи нереален гол на Костадинов... И трагичната, гробовна тишина след него. Помня ги сякаш бяха вчера.
17-и ноември - денят на моя рожден ден. Който винаги ще помня, поради още една, допълнителна, драматична и незабравима, но с лош знак причина.
Мисълта в съзнанието на всички ни беше само една-единствена: "Не е възможно..."
Помня, че отидох с баща ми. Искахме да видим щастието. Да видим радостта. Да споделим момента. Видяхме ги, но за съжаление всички те бяха за съперника ни.
Още чувам смеха на техните футболисти и виждам как хората от щаба им на скамейката сочат замлъкналия стадион. Сочат нас. Които стоим и ги гледаме невярвайки.
Бяхме вкаменени. Вцепенени както никога преди това.
Дойде последният сигнал, а след него, по пътя към дома, беше един истински парад на погребението на тогавашния ни звезден национален отбор.
А мисълта в съзнанието на всички ни беше само една-единствена: "Не е възможно...".
- Из спомените на фен на френския национален отбор, съпреживял онзи паметен за България и трагичен за Франция 17-и ноември, споделени пред "Екип".