Публично достояние стана нов фрагмент от официалната автобиография на Христо Стоичков. В нея най-популярният българин по света разказва какво е правил великият Йохан Кройф, за да го превърне в един от ключовите футболисти в неговия дриймтим.
"В дните, в които не тренирахме по два пъти на ден, заниманието обикновено се провеждаше сутрин. Започваше от 10 или 10,30 ч и продължаваше около два часа, през които ни се разгонваше фамилията. Следобед - заслужена почивка. Но, както се оказа, моя милост рядко получаваше тази привилегия. В онези времена нямаше толкова много мачове и тренировките не бяха кратки и интензивни като днешните, а си бяха доста тежко натоварване.
За прецакването научих най-неочаквано. Нормално - обикновено потърпевшият научава последен. След първата и единствена за деня тренировка Кройф ме покани на обяд в тях. Жена му Дани направила страхотна паеля. Дотук - добре, даже отлично. Но веднага усетих, че никой от тима нито се шегува с поканата, нито ме гледа завистливо. Всички - сериозни. Няма коментари или подмятания. Нищо!
Кройф беше в добро настроение. Обядвахме и да - паелята наистина беше много вкусна. Дани ми предложи и чаша вино - отказах с енергичен жест. Никакви рискове! Приятната обстановка не трябваше да ме разхлабва за непредизвикани грешки пред Мистер. Започнахме да гледаме видеокасети. С маркер в ръка Кройф енергично чертае и обяснява какво точно иска от мен на терена. Докъде да се прибирам в нашето поле, как да отварям атаката, къде най-често да се насочвам при празни пространства и други подобни. Пише - трие, пали се и ръкомаха. Аз питам - той отговаря. Работим! И окей, наясно съм - това безспорно ще ми е от полза. Струва си. Някъде към четири часа обаче, след следобедното кафе, усетих как умората ме наляга все повече. И нормално започнах да си правя устата да си тръгвам за почивка. Но какво се случи за мой ужас? С изненадана физиономия Кройф стартира горе-долу следния диалог:
Каква почивка, Христо? Отиваме на тренировка.
Как така, Мистер? Нали днес нямаме втора. Свободни сме.
О, нещо не сме се разбрали. Другите от отбора наистина нямат тренировка, но ти имаш! Последва връщане на "Камп Ноу", където на терена до арената, на която тренирахме обикновено с отбора, направих 90-минутно занимание. Бяхме само аз и той. А това означаваше, че не можех дори и за момент да се скатая или да маркирам. Нещо повече - така умело ме манипулираше, че се държах на моменти като гладиатор, който иска да му покаже, че може да издържи на всичко.
"Играта на Том и Джери". Така си ги бях кръстил тези индивидуални тренировки, които продължиха близо година. Бях лишаван безцеремонно от следобедна почивка, докато най-накрая Мистер не реши, че съм готов да бъда Камата на неговия дриймтим. А кой първи ме нарече с този прякор - честно не знам. Наистина. Разпитвал съм неведнъж, обещавах дори награда на този, който ми докаже, че първи го е написал, но журналистите така и не излъчиха победител.
Източник: архив ЕПА
Процесът с извънредните тренировки го определям и като "първия подход" на Кройф към мен. А впоследствие по време на нашата работа Летящия холандец ми приложи още няколко. И трябва да призная - всеки от тях беше точно съобразен от неговата позиция с моментното ми положение. Подход 1 - за откритието му от Изтока. Номер 2 - за новоизгрялата звезда на Барса. Три - за новия лидер на тима. И номер 4 - за носителя на "Златната топка", който трябва да се свали и държи здраво на земята.
