Кой щеше да стане шампион през 1944 година?

Във всички справочници е посочено, че през сезон 1943-1944 България няма футболен шампион. Общият текст е - "Шампионатът не завършва". Това дава хляб за много спекулации, като например „Футбол изобщо не се е играл заради войната", до възторженото "Бомбардировките не спряха футбола".

Разбира се, че истината е някъде по средата. Светът се намира във война, която причинява големи нещастия и десетки хиляди убити всеки ден по фронтовете. България със своята гъвкава външна политика успява почти да се измъкне от касапницата, което дава възможност на обществото да функционира сравнително нормално. Разбира се, има малка гражданска война, която все пак няма същия опустошителен ефект, както случващото се наоколо.

След сезон 1939-1940 Националната дивизия, която е предшественик на А група, спира своето съществуване. Но футболът продължава. Най-добрите отбори, а те почти всичките са софийски, се завръщат в градските първенства. В столицата се създава и един прецедент, като в първенството е включен отборът на Македония (Скопие). За изявите на този тим могат да бъдат разказани много интересни неща, но това ще бъде тема на друг материал.

Източник: Фейсбук

Възстановено е излъчването на Държавния шампион по системата на елиминациите, като водещите градски първенства участват с повече от един отбор (за София са 4). До 1942 година има отделен турнир за Царската купа, а след това двете съревнования са обединени.

През есента на 1943 година градските първенства започват да се провеждат по програма. Но България усеща бурята, която ще промени живота на всички в следващите години.

Политиката на правителството е да бъде фиктивен съюзник на Хитлер, насочвайки икономиката си за снабдяване на Германия, но неучастващи в бойните действия. Прави се всичко възможно в никакъв случай да не се обявява война на СССР, за да не бъде вкарана Българската армия в касапницата на Източния фронт. За да се угоди на жизнено важния съюзник на 13 декември 1941 година нашата страна обявява война на Великобритания и САЩ. Идеята е, че Великобритания е почти смазана, а САЩ са далече.

През 1943 година Германия губи трайно инициативата и става ясно, че ще загуби. Тези, на които се обявява символичната война се съвземат и с авиацията си превземат небето. Политиката им е с опустошителни бомбардировки да бъде съсипана икономиката на противника. Германските градове са подложени на тотално унищожение от въздуха.

Известно време нашата страна е пощадена. По личното настояване на министър-председателя на Великобритания Уинстън Чърчил България е включена във въздушното унищожение. Бъдещият президент на САЩ (1953-1961) Дуайт Айзенхауер е упълномощен да увеличи ударите в момент, в който умира българският цар Борис III.

Животът, най-вече в София, става ад. Въздушните тревоги и атаките са ежедневие. Хората са подложени на тотален стрес и постоянно се крият в бомбоубежищата. Всеки, който може е евакуирал семейството си на село. Повечето от жените и децата са изчезнали от столицата.

В софийското първенство участват осем отбора. Мачовете постоянно се отлагат, но до Нова година успяват да бъдат проведени 25 от 28-те срещи от есенния полусезон. След това шампионатът е прекратен.

В другите градове нещата са почти аналогични. В Пловдив има мачове и през март, а в Русе и Варна дори и в следващите месеци. Но никъде пълната програма не може да бъде изпълнена.

През лятото на 1944 година вече е напълно сигурно, че Германия губи. Българското правителство води преговори за излизане от войната. Заради това, както и поради настояването на Сталин да бъде съхранена бъдещата му окупационна зона, бомбардировките са преустановени и нормалният живот се завръща.

В София се изиграва само един мач, но той е от много съществено значение. Левски побеждава ЖСК с 5:2. В още един двубой се оказва, че има да се доиграват пет минути. Мачът Славия - Бенковски през есента е прекъснат при резултат 1:1.

На 1 август двата тима излизат за довършване на срещата. Славистите вкарават гол при първата си атака и успяват четири минути да удържат победата. Така Славия заема тртото място, Левски е на четвърта позиция, а силният тим на ЖСК заема пето място и излиза от зона Държавно първенство". Интересно е, че Славия и Бенковски доиграват 85 минути като приятелски мач и крайният резултат в него е 6:1 за Бенковски.

Шампион става АС-23, който е начело в класирането след първия полусезон. И в Пловдив има един мач. В него Ботев разгромява Марица с 6:0 и става втори след шампиона ЖСК. Във Варна целият шампионат е доигран и титлата е за Шипченски сокол пред ЖСК. Легендарните отбори на Тича и Владислав не успяват да се класират за първенството на страната.

В Държавния шампионат участват 26 отбора. София има 4 участника: АС-23, Бенковски, Славия и Левски. Варна с Шипченски сокол и ЖСК, Пловдив с Ботев и ЖСК, Скопие с Македония и ЖСК и Търновската спортна област с Етър и Княз Симеон (Павликени) имат по двама представители.

Срещите започват в неделя 6 август. Двойките са разпределени на регионален принцип, така че пътуванията да бъда минимизирани. Бенковски (София) разгромява шампиона АС-23 със 7:1 във втория мач. В голямото за тогава софийско дерби Левски надделява над Славия с 4:3 и 1:0. Две от срещите в първия кръг не се играят. Момчил-Юнак (Ксанти) не пътува за реванша в Хасково срещу България. Вихър (Силистра) отказва да играе домакинската си среща с Левски (Добрич). Именно през сухопътната граница на България с Румъния се очаква да влезе Съветската армия.

На 20 и 27 август се изиграват осминафиналите. В дербито на Скопие Македония успява да надделее над местния ЖСК след 0:1 и 3:1. Това се оказват последните мачове на тези отбори за българско първенство. Левски (София) разгромява Княз Симеон (Видин) с 9:2 и втори мач няма. Същото се случва и в двойката ЖСК (Стара Загора) - Левски (Бургас). Заралии не пътуват до Бургас след домакинска загуба с 0:2.

Така въпреки отлагания и някои неявявания биват излъчени осемте отбора, които трябва да определят българския шампион. Четвъртфиналите са насрочени за 3 и 10 септември. Двойките са: Бенковски (София) - Хан Кубрат (Попово), Шипченски сокол (Варна) - Левски (София), Левски (Бургас) - България (Хасково), СП 39 (Плевен) - Македония (Скопие). Мачовете се очакават с голям интерес, но...

На първи септември идва на власт правителството на Константин Муравиев, което е планирано като кабинет на националното спасение. То веднага спира всички спортни прояви и мачове от сезон 1943-1944 година повече не се играят. Така остават спекулациите, кой е щял да спечели титлата: Левски, Бенковски, Македония или дори Шипченски сокол. На девети септември се появява след преврат правителството на Кимон Георгиев и за организиран футбол повече не става въпрос до пролетта на 1945 година.