Легендата на българския футбол Христо Стоичков бе награден за особени заслуги към световния футбол на церемония в Истанбул. По време на визитата си в Турция, Камата отдели време, за да отдаде почит на един ог големите си приятели Наим Сюлейманоглу.
Кавалерът на "Златната топка" отговори и на въпросите на предаването "Код спорт".
Христо, посети гроба на Наим Сюлейманоглу. Какви бяха отношенията ти с него?
- За нас винаги е бил един от най-големите спортисти на България. Наим показа на целия свят какво е щанга, какво е спортист, какво е човек. Имам отлични спомени с него. Още като много малък той постави световни рекорди, които и до ден-днешен няма кой да ги подобри. За да стане седем пъти световен, три пъти олимпийски и два пъти европейски шампионр това момче е положило толкова много труд. Но за жалост много рано ни напусна, едва на 50 години спря да бие неговото сърце. Винаги ще се гордея с Наим, че е постигнал тези резултати като щангист.
И турци, и българи много се гордеят с него...
- Спортът няма граници. Независимо как се развиха нещата в неговия живот - тръгна от България и завърши кариерата си в Турция, спортистът винаги е уважаван навсякъде. Наим заслужава такова голямо уважение.
Ти си бил номер 1 в твоя спорт - футбола, той беше номер 1 в щангите. Представял ли си си какво е да вдигнеш два пъти и половина теглото си?
- Аз не мога да ги вдигна. Наим показа сила, дух, как се тренира, как се става световен, европейски и олимпийски шампион. Все пак да подобриш 47 пъти световния рекорд не е само да влезеш в залата и да вдигаш щангите. Умението, хората, които толкова години са се трудили с него, спортната му злоба и хъс... Никой няма да го стигне.
Жалко, че за една година си отидоха и двамата, заедно с неговия учител - Иван Абаджиев.
- Това е животът. Трябва да си спомняме с добро за тях, да се гордеем, че са дали нещо за България.
Получи още една награда, доста красива купа. Турците показаха огромно уважение към теб. Излезе първи на сцената, припомниха головете ти. Как ти се видя?
- Действително едно голямо признание от цялата организация, от хората, които се погрижиха за това голямо тържество. Показаха уважението, което са имали към мен и в националния отбор на България, и в Барселона. Едно уважение, което може би съм заслужил. Хората останаха доволни от цялата церемония. На тържеството бяха поканени хора като Джон Тошак, Кристоф Даум, един от най-големите футболисти в Турция - Нихат. Голям престиж.
Разказа как през 80-те години си играл на стадион "Инюню" на Бешикташ като си бил юноша.
- Беше една квалификация през 1982 година. Треньор ни беше Боре Ангелов. Спечелихме първия двубой в Турция с 2:1, после в София паднахме със същия резултат. В продълженията бе 0:0 и стигнахме до дузпи, като имах щастието да вкарам победната дузпа. Това ни даде шанс да се класираме за европейско първенство за юноши в Киев. Един стадион с история, който ни даде първите стъпки като футболисти зад граница.
Днес турският футбол е доста по-различен.
- Турският футбол се разви много. Не забравяйте, че самата държава даде много средства за неговото развитие. Федерацията също се погрижи за детско-юношеския футбол. Задължиха всички хотели в Анталия задължително да имат по два стадиона. Неслучайно много отбори ходят на подготовка там. Такова е тяхното развитие. Детско-юношеският футбол е на голямо ниво. Не е случайно, че много турски футболисти отиват в чужбина и играят в големи отбори.
Имаше много срещи с най-различни хора. Ще споделиш ли нещо интересно?
- Да, срещи много. Допитват се какви турнири могат да се направят в Турция. Искат да поканят четири известни отбора, да направят нещо като надпреварата за трофея "Гампер", който Барселона организира всяка година. Да се надяваме, че в най-скоро време големите отбори ще дойдат да играят в Турция на такива турнири.
Твоят приз прилича много на купата на световния шампион, до която бяхме толкова близо на САЩ"94. Къде ще я сложиш?
- Да, но ни я отнеха. Ще я държа на видно място у нас. Действително е същата купа, но онази тежи малко повече. Ако бяхме стигнали финала, може би щяхме да сме победители, но съдбата така отреди, че един французин разплака цяла България.
Сега си край Босфора, кога да те очакваме отново в Европа?
- В близките месеци на световното първенство в Русия.
Там ще бъдеш коментатор за "Унивижън". Кой е твоят фаворит?
- Ще има големи изненади. Сигурен съм, че някой от фаворитите няма да мине първия кръг.
Твоята Барселона играе много хубаво в Испания и води в класирането. Как виждаш сезона в Шампионската лига?
- Барселона го очаква труден сблъсък с Челси. Надявам се, че в двата мача Барса ще покаже най-доброто и ще излезе победител. След това, който и отбор да се падне, трябва да играеш и да стигнеш финала. Ако искаш да си шампион, трябва да побеждаваш във всички мачове.