Sportline.bg продължаваме поредицата, свързана с наближаващата 20 годишнина от победата на националния отбор на България на 17 ноември 1993 година на "Парк де Пренс" срещу Франция с 2:1 с двва фамозни гола на Емо Костадинов. В този материал ще стане дума за бившия юноша на Марица и бивш футболист на Ботев(Пд), ЦСКА и френския Мюлуз - Георги Георгиев-Гецата. В момента той тренира деца и подготвителни групи в Раковски.

Любопитно е, че Гецата не бе дори в разширения състав за култовия мач на "Парк де Пренс", а в Щатите не изигра и минута, но бе част от сплотения колектив на Димитър Пенев. Георги Георгиев изиграва косвено изключително ключова роля за участието на Любослав Пенев и Емил Костадинов в така важния мач на "Парк де Пренс". Ето неговата изповед пред Sportline.bg в която той описва в пълни подробности случилото се като в шпионски филм.

Геца, разкажи какво стана от самото начало?
- Мачът ни с Франция бе в сряда на 17 ноември в Париж. Аз си бях у дома в Мюлуз, защото знаех, че няма да играя в този двубой. В неделя вечерта телефонът ми звънна и се обади моят тогавашен съотборник и вратар на Мюлуз Боби Михайлов. Той бе заминал на лагер с нашия национален отбор в Германия. Наш треньор в Мюлуз бе бившия френски национал Бернар Женжини, играл с екипа на "петлите" от 1980 до 1986 година. Има 27 участия за представителния тим и 6 отбелязани гола. Бернар умишлено не пусна в игра Боби в предишния кръг, за да му разстрои формата за мача с Франция. А мен ме бъзикаше да си купя модерните тогава телевизори с формат 16:9, за да мога да гледам на хубав екран световното първенство от Щатите.

И така, какво ти каза Боби по телефона от лагера на националния отбор в Германия?
- Като предисловие да кажа, че тогава, за да влезе човек от Източна Европа в държава от Западна Европа трябваше да има виза. Дори аз, с работна виза като футболист на Мюлуз, трябваше, когато идвам във Франция, да попълвам на летището в Базел и Мюлуз един куп документи, независимо, че ме познаваха отлично. И така, Боби ми каза, че има проблеми от френска страна с визите точно на Любо и Емо и трябва да се направи нещо.

Какво бе това нещо?
- Ами понеже нямаше никакво време, трябваше да се действа по "втория" начин.

И какъв бе този "втори начин"?
- Тогавашният международник от БФС Христо Йосифов, който знаеше отлично немски трябваше да доведе с лека кола по заобиколен път двамата от Германия в понеделник след обяд при мен във Франция. Аз трябваше да ги поема от тази част на границата, където няма кой знае какъв контрол. А и после, в моята кола, която е с френска регистрация, никой нямаше да се усъмни в нищо. Чаках ги на една бензиностанция до границата. Седях свит в колата като бандит и пушех цигара след цигара. Беше ме страх някой митничар да не дойде и да ме попита защо се застоявам толкова на това място.

И после?
- И после Ицо Йосифов докара двамата. Прехвърлих ги в моята кола и право у нас. След което Йосифов изрично ни заяви да не излизаме навън, за да не ни види някой в града. След като той си тръгна обратно за Германия обаче ние тримата отидохме в тогавашния ресторант "Тур д'Йороп" който вече не съществува. Стояхме три часа. Хората гледаха малко странно и ни питаха какво правят Емо и Любо с мен. Аз им обясних, че са дошли да ме видят. Между другото, когато поръчахме вино по избор на Любо, по ирония на съдбата се оказа, че било от САЩ. След това се върнахме към полунощ у дома и си говорихме до два часа през нощта. На сутринта във вторник съпругата ми направи палачинки. Тръгнахме към летището, което обслужва Мюлуз и Базел. Взехме вътрешен полет от Мюлуз за Париж. Бяхме се успокоили, че всичко вече е зад гърба ни, Но проблемите продължиха.

Какви проблеми?
- Ами оказа се, че имало малко пътници за Париж от Мюлуз и обединиха този полет с другия от Базел. Така автоматично трябваше да отидем на външни линии. Любо и Емо запазиха самообладание и като пълни непукисти показаха работните си визи от Испания и Португалия. Тогава полицаят от грачинчиня контрол каза, че по принцип не може да ги пусне и, ако го направи, може да се превърне в герой, защото ще попречи на двама силни играчи на България да играят срещу Франция. В крайна сметка ги пусна и после знаете какво се случи на "Парк де Пренс".

След време срещна ли същия полицай?
-(смее се) Разбира се, много пъти. Даже когато ме посрещаше, ме питаше дали в палачинките, приготвени от жена, ми има нещо магично, което ги е накарало да играят така добре.

А той откъде знаеше за палачинките?
- Ами мача го изгледахме у нас заедно с двама спортни журналисти от Мюлуз и след срещата стана луд купон до сутринта. Хората от кооперацията, където живеех се опитаха да ни накарат да спрем музиката през нощта. Аз им обясних кротко, че точно тази нощ това няма как да стане. На другия ден журналистите описали случая с палачинките и те станаха известни.

След мача ти успя ли да избъзикаш твоя треньор Бернар Женжини?
- И още как! Казах му, че след като знае кои са модерните телезизори е хубаво той да си купи такъв и да гледа световното първенство. Между другото срещу Жинола съм играл още докато не бе толкова известен и бе футболист на Брест. Още тогава бе много техничен. Смятам, че пресилено е обвиняван за виновен. Какво правеха останалите френски футболисти, които оставиха свободни пространства на нашите? Нашият национален отбор се възползва по най-добрият възможен начин и с класирането си в САЩ записа най-доброто си представяне като зае четвърто място в света в Шатите.