Неотдавна Любо Пенев даде атомно интервю за предаването "120 минути" по БТВ, в което показа на определена част от ръководителите в БФС, че Любо Пенев си е Любо Пенев и няма да позволи някой да си прави гимнастики на широкия му, в буквален и преносен смисъл, гръб.
В онзи момент настоящият треньор на дублиращата формация на Валенсия обяви, че не приема да бъде съден от хора, които нямат елементарни футболни познания, а сред визираните бе Кирил Домусчиев - един от първите в Изпълкома, които дадоха тон за отстраняването на Ел Голеадор от поста национален селекционер. Съответно Пенев не си замълча и избухна като Везувий по неговия си неповторим начин, напълно в реда на нещата. От позицията на човек със солидна футболна визитка и повече от приличен старт в треньорския занаят.
Е, имаме дежа вю, дами и господа! Героите са същите, а "тънката" подробност е, че този път е замесено името не на кого да е, а на Наско Сираков. Вълка бе споменат по темата за президентския пост в БФС, макар, че никога не е обявявал участие в изборите. Кирил Домусчиев определи подобна кандидатура като "абсурдна". Посочи като основен аргумент "липса на мениджърски функции в последните 7,8 години", заставайки категорично зад Боби Михайлов, което не е изненадващо. И как да е, след като Краля Слънце, както го нарича Венци Стефанов, и отборът му се радват на комфорт под мандата на управление на иначе големия някога вратар.
Още от момента, в който Лудогорец се появи в елита на българския футбол ситуацията е на принципа "в мен е ножа, в мен и хляба" - кеф ти телевизионни права, кеф ти съдии, кеф ти отлагане на мачове (б.а. - без допитване до съперника) и още безброй пародии, които се случиха и продължават да се случват в родния шампионат през последните 7 години. Ако се чудите в коя държава футболът се управлява по феодален начин, не се колебайте - нашата ще да е... Но да оставим БФС настрана.
Стойчо беше "мрънкалник", Мъри "метеоролог" и "шеф на съдиите", Пенев еди какъв си, а Сираков "абсурден"....
Истината е, че с това свое изказване Домусчиев си отбеляза зрелищен автогол, както биха възкликнали редица коментатори. Очевидно бе, че Краля Слънце (както го нарича Венци Стефанов) бе крайно неподготвен, а патроните, с които стреля се оказаха халосни, защото във футбола няма скрито-покрито. В него всичко излиза наяве, резултатите са съдник дали ставаш или не. А те са изцяло на страната на голмайстор №1 на Левски за всички времена, който вчера даде да се разбере кой кой е в историята на българския футбол.
В такива моменти, на нас журналистите "олигофрени", ни е най-лесно да обосновем гледната си точка, защото не сме чак толкова "патриотично" настроени. Теглим чертата и виждаме, че на едната везна на кантара имаме новопоявил се бизнесмен, който с вложени милиони изгради и направи един бутиков проект в успешен, благодарение на ФУТБОЛНИТЕ познания на други ФУТБОЛНИ хора. От другата страна имаме една жива ФУТБОЛНА легенда, благодарение на чиито ФУТБОЛНИ знания и умения, заедно с тези на Станимир Стоилов, играчи отписани за голямата игра плюс един файтон голобради юноши, стигнаха до 1/4-финал в УЕФА и влязоха в групи на Шампионска лига. Така де, докато Левски обикаляше "Камп Ноу", "Стамфорд Бридж" и останалите европейски стадиони под химна на най-престижния клубен турнир, Лудогорец носеше името Антибиотик, а най-голямото спортно събитие в Разград бяха моментите, в които фенклубът на... Левски посрещаше ръководители, треньори и играчи на "сините".
Чък Норис има своя български еквивалент
Явно обаче мегаломанията тотално е завладяла Кирил Домусчиев, който май си мисли, че футболът започва от момента, в който се е хванал да играе на хорото на великата игра. Също така се набива на очи, че има проблем с авторитетите, които без притеснение дръзнат да изкажат различно от неговото мнение, често критично. Защото през годините Стойчо Младенов беше "мрънкалник", Мъри Стоилов "метеоролог" и "шеф на съдиите", Пенев еди какъв си, а Сираков "абсурден"....
В рамките на майтапа, но от интервютата на Кирил Домусчиев, онази ненастроена на вълните на патриотизма журналистическа част, оставаме с впечатление, че Чък Норис има своя български еквивалент - той винаги е прав, винаги е най, винаги печели, дори когато губи и думата му е закон. Но дори американският актьор, колкото и да е над нещата, е наясно, че на лов с халосни патрони не се ходи. Особено за вълци...
