Понякога и в загубата си можеш да изглеждаш като победител. Националният отбор по футбол на Косово доказа това по недвусмислен начин.
Футболистите на отбора бяха сразени от Англия. Допуснаха цели 5 попадения във вратата си. Можеха да бъдат и повече, ако Хари Кейн и Рахийм Стърлинг бяха малко по-точни в изпълненията си.
Това, което всъщност привлече погледите на цяла Европа, бяха трите гола, които Косово отбеляза на британците. Първото от които подейства като електрошок на домакините в Саутхемптън, тъй като падна секунди след първия сигнал в мача.
Източник: Twitter
Естествено, англичаните отговориха подобаващо и коригираха грешката си още в 8-ата минута, а до 20-ата вече водеха в резултата.
И разбира се, англичаните са по-класният съперник можеха да реализират два пъти повече попадения в мрежата на Мурич.
Източник: uefa.com
Емоцията обаче, която косоварите пренесоха като електромагнитен импулс из Стария континент със скоростта на светлината, бе усетена в почти всички краища на Европа.
До такава степен играчите на отбора искаха да покажат, че могат да се съревновават с Англия, намираща се в убийствена форма в последните месеци, че в един момент сякаш за тях нямаше значение в коя врата бележат, записвайки си и автогол в своя пасив.
И какво щеше да стане, ако Санчо не се бе разписал на два пъти в рамките на няколко минути в края на първото полувреме - никой не може да каже със сигурност.
Източник: Twitter
Но след почивката всичко започна от самото начало и Косово отбеляза нови две попадения. В рамките на 6 минути.
Какъв характер е това?! Губиш с 1:5 на почивката, но след това излизаш да заличаваш пасива си... Срещу тази Англия! Като гост.
Това по-скоро е приемлива загуба. 0:4 не е. Безразличието не е същото като разликата в силите и класите.
При второто ти знаеш, че няма да спечелиш, съперникът ти знае, че няма да спечелиш, майка ти знае, че няма да спечелиш, но излизаш и губиш с положен абсолютен максимум от своите възможности. С половин останал дроб и схванати като при падане в ледена вода крайници.
Ако обаче става дума за безразличие, ако получени един-два гола те карат единствено да започнеш да си мислиш кой епизод от любимия ти сериал започва след мача и с колко пари си останал в покер-сметката си онлайн, ако за теб вече мачът е загубен още преди последния сигнал, то значи смяна на поколенията не ти е нужна.
Израстване в големи мачове - също.
Източник: GettyImages
За какво ти е да трупаш опит, като ти няма да си надградил нищо в срещите с "големи" отбори? Какво ще научиш, ако всеки път преклоняваш глава още при първите няколко грешки?
Играйте!
С характер, до последния момент, с желание. Без значение дали излизате срещу Англия, Аржентина, Бразилия и т.н.
Източник: GettyImages
Преди години едно друго българско футболно поколение не се интересуваше срещу кой отбор излиза. И сваляше световни шампиони от троновете им. Защото вярваше, че може да постигне нещо. Не само ако силно го поиска, но и ако работи за него.
До последната минута и докато не види съдията със свирка в уста, сочещ към съблекалните. Че дори и след това...