Българският национален отбор по футбол удари поредното дъно и загуби зрелищно с 2:3 като домакин на създадената през 2008 година държава Косово. Всъщност понятието "дъно" е доста относително, като за най-популярната игра у нас изглежда, че няма крайна точка на регреса, който следваме неотклонно от 15-20 години. Ако преди едно десетилетие минимална победа на "Васил Левски" срещу подобен съперник би била равносилна на абсолютен провал, сега тя щеше да се приеме едва ли не за подвиг, а равния за "мъжка битка". Само че този път успяхме да паднем от Косово.
Знаете ли какво е лошото - че това не е дъното! Дъното вече го гледаме отдолу. И за да сме реалисти, трябва да отчетем, че това дъно ни е таванът. Не само като национален отбор, а и като интерес към него, като перспектива за развитие на футбола. Това е продуктът, който произвеждаме, независимо кой е селекционерът и кои са играчите. Това сме си създали, по-добри нямаме. И ако до скоро сме смятали Косово за дъното на футболния космос, то именно това дъно ни показа всичко хубаво и футболно във въпросния мач, докато пред очите ни нашият тим потъваше все по-надолу и по-надолу в илюзиите ни, че можем поне за малко да се излъжем да помечтаем.
Източник: LAP.bg
Не, забравете! Няма да стане! Просто системата е сбъркана откъм главата! Тя произвежда само 6-то качество продукт, отчаяние в родния фен и бисери за "Господари на ефира". И нека не изсипваме просто така иначе справедливия си хейт. Иска ми се да вярвам, че това е точката, след която ще последва катарзиса. Ако не сега, не знам какво още трябва да се случи. Видяхме как една млада футболна държава за втори пореден мач ни скри топката, този път на наш терен. Косоварите без да разполагат със звездни изпълнители, си подаваха и разиграваха толкова добре, че на фона на нашия отбор изглеждаха като средноевропейски тим, срещу който геройски се защитаваме. Играчите на селекционера Бернар Шаланд държаха контрола почти през цялото време, пресираха ни и през първия половин час от мача ни позволиха да минем центъра едва около три-четири пъти. И ако в домакинството си срещу България Косово даваше вид на по-грубоват отбор, то на "Васил Левски" новоизпечените членове на футболна Европа спечелиха изцяло с игра. Особено в последните десет минути, подобно на двубоят в Прищина, гордите ни "лъвове" бяха натикани в отчаяно опълчение, демонстриращи грохнала немощ.
Всъщност, всичко футболно на терена дойде от играчите на Косово, а на трибуните - от техните фенове.
Един млад отбор, на една млада държава, дойде на нашия полупразен национален стадион, приел една шепа отчаяни ентусиасти и мазохисти от домакинска страна. Всъщност тези български фенове наистина заслужават поздравление и извинение, че все пак са отишли на мач на националния отбор. Другия път едва ли ще си го причинят. Както и останалите пред екраните.
Източник: LAP.bg
Косово има треньор, чиито футболни възгледи и философия на игра се налагат методично и явно дават резултати. В работата му и развитието на отбора виждаме концепция. Така правят тези на дъното - знаят си, че не могат много, че продуктът им не е с голяма стойност, избират си селекционер с ясна визия и тя се следва неотлъчно. Има изградено ядро от играчи, които си раздават топката, сякаш играят всеки ден заедно от няколко години. Ние всеки път сме с различни футболисти, че и с различен треньорски щаб, който тепърва "ще избистря тактиката и ще налага възгледите си". Косово има десет поредни мача без загуба. Ние нямаме победа от септември. И снощи ни биха. Ние гледахме. А те уж са футболното дъно.
А ние? Ние продължаваме напред. Като Кубрат Пулев след боя от Кличко, само че от Косово (би казал Валери Божинов). Избираме си треньор на националния отбор, уж точен човек. И като цяло, няма драми - всичко е точно. Ако не става, ще пуснем по медиите дежурните охранени плювачи на жлъч да ни говорят за магарета, юлари, гащи и какво трябва да има в гащите, ще минем и през "морала и мъжеството", ще стигнем до извода, че "нашите куци коне не стават" и... пак ще сменим селекционера. Както гласи началото на песента на Ицо Хазарта за Господина, "сега ше сА прераждаме".
Към всички ръководители на футбола в последните 20 години, за вас едно колективно и огромно "Браво, годподине!". Този "успех" е от вас, зарадии вас и за вас. Не е виновен нито Любо Пенев, който тръгна да отлепва ютията, но при първия удобен момент го сменихте и оплюхте. Не е виновен и Петър Хубчев, който има стратегия за работа, но има и непоклатими принципи, заради които също го оплюхте. Не е виновен нито Тошко Неделев, нито Страхил Попов, нито Галин Иванов.
Истината е, че футболният ни продукт е лош.
Източник: LAP.bg
Не произвеждаме силни футболисти, рядко отделни единици пробиват до Ескишехир, Касъмпаша, Краснодар и Кипър, по-рядко и неуспешно до Майнц и Мидтиланд. Камо ли да говорим за цяло поколение, което да има подготовката, възможностите и условията да постигне класиране на голямо първенство. Имаме една база в Бояна, която според предишния национален селекционер се използва повече за сватби, отколкото за футбол.
Красимир Балъков не случайно обърна внимание и много правилно, че по-голямата част от повиканите футболисти са от вътрешното първенство. То е с ниско качество, полупрофесионално и с полуинтересен формат, в който присъстват отбори без традиции, без собствени стадиони и с обща публика от около 100 човека. На фона на това трябва да се радваме, че имаме такива като Тошко Неделев, Десподов и Минчев. Те са дори много добра реколта на фона на "посятото" от ръководителите. Но на тях това им е таванът - до Косово и назад. Най-много до Майнц, но за половин година и после пак обратно. На изток варианти има винаги. Когато на българите не ни тръгне на запад, винаги се обръщаме пак на изток. Но истинският, големият футбол не е там, няма го и при нас там, където сме сега - под дъното на играта, на дъното и на групата.
Източник: LAP.bg
След първите два мача чухме, че с два равни срещу Черна гора и Косово засега сме били на място, на което се класираме. "Ами, сега?!"- сега сме под всички и дори под периферния балкански новосъздаден отбор Косово. Дори от тях лъха на някаква бледа версия на истински, подреден, организиран футбол с план, стил и идея. Само ние тук си говорим за топки, за гащи, какво има в гащите, за магарета и за юлари. А "юларът" на правилния футбол и развитие го изпуснахме някъде между групировките, багажниците, лобитата и съдийската "музика". Т.е. в чалгата. Както каза Любо Пенев, "футболът ни е като механа с оркестър".
Да, след този мач направо "животът ни е поп-фолк". С оркестър и база.
Ние продължаваме напред, т.е. да "духаме супата".
Така ще бъде докато не променим цялата, ама цялата футболна система в България. Докато няма нови ясни правила, докато няма стратегия за развитие на клубовете, школите, базите, стадионите за следващите поне 15 години. Косово може да се класира и на Европейско първенство до 10 години, а ние "ще си играйкаме". На много под дъното.
Дано не се паднем с Гибралтар следващия път...
