Словения: Коварното препятствие, което може да обърка плановете на Хубчевата чета

Утре България стартира участието си в новосъздадения от УЕФА турнир Лига на нациите. Макар и даваща изключителна възможност за участие на Евро 2020, въпросната надпревара сякаш не се приема с особен интерес у нас. За пореден път "лъвовете" на Петър Хубчев останаха в миманса, бидейки изместени от новини около грандовете Лудогоец, ЦСКА и Левски.

Задаващото се гостуване на Словения обаче може да бъде отправна точка за едно ново, по-добро "лъвско" начало. Стъпка напред към реанимирането на държавния тим и възвръщането на неговото приоритетно място в сърцата на българския запалянко.

Поради този факт нека се запознаем с нашия първи съперник в Лига на нациите - Словения. Отбор със сериозен игрови потенциал, на който обаче също липсва нещо фундаментално, за да се намърда сред висшия европейски футболен елит.

ИСТОРИЯ

През периода 1920 - 1991 година, словенците нямат право да имат свой собствен национален отбор, тъй като са в пределите на тогавашна Югославия. Поради този факт, част от най-добрите футболисти от този регион трябва да играят за "плавите". Сред тях са Бранко Облак, Сречко Катанец, Джони Новак и т.н. Приемете, че в онзи период словенците са били нещо като националния отбор на Каталуния - имали са право да играят мачове по няколко пъти годишно, но те никога не са били признавани от ФИФА.

Първият официален двубой за националите на Словения е на 3 юни, 1992 година в Талин, когато тимът завършва 1:1 с Естония. Постепенно отборът се легитимира пред европейската футболна общественост и започва да създава все по-големи трудности на т.нар "фаворити".

Доказателство за казаното по-горе е изключителното постижение - класиране за Евро 2000 в Белгия и Холандия. Тогава водени от местната легенда Сречко Катанец, героите на този разказ се добират до баражите в компанията на Норвегия, Гърция, Латвия, Албания и Грузия. Следва исторически плейоф с Украйна, който е спечели с 2:1 в Любляна, а след това завършва 1:1 в мразовития Киев.

ЕВРО 2000

Мнозина твърдят, че на прага на новото хилядолетие, Словения притежава цяло "златно поколение" от футболисти: Дарко Миланич, Алеш Чех, Златко Захович, Миленко Ачимович, Милан Остреч и др.

Съдбата отрежда доста тежка група за гореспоменатите, пращайки ги на Испания, Норвегия и Югославия... Не е нужно да ви отбелязваме, че този двубой е "нещо повече" и за двете селекции, които превръщат битката си в Шарлероа в истинска война. Всичко започва отлично за словенците, който до 57-ата минута вече водят с 0:3 на югославяните. Класата на символичните домакини все пак си казва думата и "плавите" изтръгват 3:3 с три гола за 6 минути дело на Милошевич (2) и Любинко Друлович.

Следва здрав тактически сблъсък с Испания, в който Захович отново дава преднина на словенците, но този път те инкасират дори и пълен обрат и губят с 1:2. В последния мач, победа над Норвегия може и да даде "билет" на тима за елиминационната фаза, но всичко завършва при нулево реми. Така Словения завършва на последно място в своята група и приключва своето участие на Евро 2000.

МОНДИАЛ 2002

Използвали правилно силния тласък от своя футболен възход, словенците отново постигат нещо историческо и през 2002-а ги виждаме за първи път и на Мондиал. Типично за отбор от нашия регион обаче, смятаните за сигурни втори в групата звезди на Словения се провалят с гръм и трясък. Те допускат 3 загуби от Испания, Парагвай и Южна Африка.

Залезът на Златко Захович води след себе си и поредица от треньорски рокади. След Сречко Катанец на поста застават легендите Боян Прашникар и Бранко Облак, които губят в 43% от своите мачове.

МОНДИАЛ 2010

Стабилност се постига едва през 2007 година, когато начело застава Матияж Кек. В една сравнително тежка квалификационна група, заедно с Чехия, Полша, Северна Иралндия, Словакия и Сан Марино, словенците отново стигат до баражното второ място. Това им отрежда бараж за Южна Африка с Русия. Който е спечелен заради отбелязан гол на чужд терен от Нейц Печник. Същият този, който днес бе пожелан от нашия Левски.

На Черния континент, макар и вече с изцяло подменен тим, Словения регистрира своето най-добро представяне. "Зелено-белите" тръгват ударно, побеждавайки Алжир с 1:0 след гол на Роберт Корен.

Всичко се развива добре и през втората част, когато хората на Кек водят с 2:0 на САЩ. Старата тяхна слабост да изпускат наглед спечелен мач обаче отново се появява и така двубоят завършва 2:2.

Така последната среща с Англия се явява решаваща за съдбата на словенците. Точка или три срещу "Трите лъва" ги праща в следващата фаза, но уви. Фаворитите взимат минимален успех с 0:1 и мечтите на балканците угасват доста бързо.

ПРЕХОДНИТЕ ГОДИНИ

Мондиал 2010 е последният голям форум, на който виждаме словенците. Следващите години, та чак до днес, може би трябва да ги наречем преходни. В мъжкия тим се извършва плавна генерация на поколенията, като "свежата кръв" така и не дава нов живот на словенския национален тим.

Опит да промени тежкото статукво прави и настоящият наставник на Левски - Славиша Стоянович. Той се завръща във втората си родина Словения, където получава и отговорната задача да води националния тим на страната. Това може да определим и като първия сериозен провал на Стоянович в треньорския занаят. Специалистът така и не успява да вдигне отбора след уволнението на Матиаж Кек. Класирането на Мондиал 2014 остава мираж, а след 2 победи, 2 равенства и 5 загуби, Славиша е принуден да освободи своя пост.

През 2012 пък в опит да възвърне родната чест, втори четиригодишен период изкарва Сречко Катанец. Единственият му успех е свързан с това, че докарва словенците до бараж за Евро 2016. В решителните две битки съперник отново е Украйна. Този път обаче победата е за Андрий Ярмоленко и компания, след 2:0 в Киев и реми на реванша в Любляна.

В последната си международна кампания, Словения не успя да се класира за Мондиал 2018, след като, подобно на България, завърши на четвърто място в своята квалификационна група. "Зелено-белите" обаче спечелиха с три точки повече от "лъвовете" на Хубчев, но и в далеч по-приемливата компания на Англия, Словакия, Шотландия, Литва, Малта.

СТАДИОНЪТ

Словенците могат да се похвалят с нов и ултра модерен стадион. През 2010 година, с помощта на Община Любляна, се открива стадион "Стожице", който е съоръжението с най-много седящи места в страната 16, 155 души. Разбира се той се използва и за различни музикални събития, като тогава капацитетът му се увеличава до 23 000 души. Най-посетеният мач на "Стожице" е мачът на неговото откриване с Австралия през 2010 година. На него вече са гостували футболни сили като Белгия, Колумбия, Англия и т.н. Арената се води и като домашен стадион на тамошния гранд - Олимпия (Любляна).

МАЧОВЕТЕ НИ СРЕЩУ СЛОВЕНИЯ

Историята ни със Словения е най-кратка. Бившата югославска република ни беше опонент в квалификациите за Евро 2008, когато ги победихме на два пъти с 3:0 у дома и 2:0 в Целие. Най-запомнящото се в двубоят на "Васил Левски" бе един от малкото голове на Валери Божинов с националния екип.

Словенската връзка в българския шампионат пък винаги е била "на мода". Като оттук сериозно име направиха Роман Безяк, Миливое Новакович, Рене Михелич и т.н. Треньор тук, макар и доста безславно, беше и легендата на Словения - Ервин Шиляк.

СЕЛЕКЦИОНЕРЪТ - ТОМАЖ КАВЧИЧ

Въпросният е един от опитните треньори в страната. За 21 години обаче няма нито един спечелен трофей. А пък е ръководил цели 12 отбора...

Може би най-известен става с работата си в младежкия национален отбор на Словения. Шестте му години на този пост са доста сполучливи, тъй като работи и развива някои от най-големите таланти в страната, който сега са с основна роля и в мъжкия тим - Кевин Кампл, Лука Крайнч, Харис Вукчич, Роберт Берич, Деян Лазаревич и т.н.

Именно това "светло минало" кара федерацията му повери и държавната селекция в началото на 2017 година. За момента няма някакви видими резултати, тъй като Словения изгуби две поредни приятелски срещи с Австрия (0:3), Беларус (0:2) и спечели с 2:0 над Черна гора.

ФУТБОЛИСТИТЕ

На очи веднага се набиват проблемите, които утрешният съперник на България има на вратарския си пост. След оттеглянето на Самир Ханданович, големият лидер под рамката е страхотният Ян Облак, който обаче пропуска срещата от Лига на нациите. Всичко това ще накара Томаж Кавчич да експериментира със своя №1, като ще трябва да заложи на някой измежду Вид Белец (Сампдория), Матич Котник (Паниониос) и Аляж Ивачич (Олимпия Любляна). С повече шансове е последният, тъй като единствен се намира в необходимата игрова форма.

Словенската отбрана определено респектира с наличието на трима класни играчи. Боян Йокич (УФА) и Миха Мевля (Зенит) са звезди в руската Премиер лига, а пък Аляж Струна вече направи стабилно реноме в Италия с екипа на Палермо. Нека обаче си поговорим малко повече за Мевлия, който в момента е безспорен титуляр в Зенит. 190-сантиметровият играч премина през различни изпитания в кариерата си, но все пак дочака своя звезден миг на "Крестовский". Миха може да се похвали с отлично позиционира, в полето на опонента често бележи при статични положения.

В халфовата линия пък сякаш е събрана и най-голямата класа на словенците. Ключова фигура за тях е разиграващият халф Кевин Кампъл. Името му нашумя през 2015, когато изрусеният техничар пристигна в Борусия (Дортмунд) от Ред Бул Залцбург. На "Сигнал Идуна Парк" обаче така и не му провървя, като последваха две години за него в Леверкузен, преди да заиграе за РБ Лайпциг. В момента няма статута на твърд титуляр, но продължава да бъде един от най-техничните и добри подавачи в Бундеслигата. Кампл се забърка и в скандал със словенския треньорски щаб, след като през 2016 отказва да играе играе в квалификацията със Сан Марино.

Заедно с Кампъл пък сериозен квалитет предлагат Бенямин Вербич, Ясмин Куртич и Миха Зайц, които са твърди титуляри в своите сериозни тимове Динамо (Киев), СПАЛ и Емполи. Тук е и дългогодишната надежда на Интер - Рене Кърхин, който след поредицата си от преотстъпвания, така и не се пребори за регулярно място на "Джузепе Меаца". В момента плеймейкърът се радва на добра форма и титулярна позиция във френския Нант.

Сериозна опасност ще дебне българската отбрана и от атаката на Словения, където ключова е ролята на добре познатия ни Роман Безяк. Бившият играч на Лудогорец е вторият по резултатност играч в тази селекция на словенците. Необходимо е да споменем, че Роман вече не е този изявен таран от периода си в Разград. В полския Ягиелония той бива използван и като крило, или като позициониран зад централния нападател.

Попаденията пък са оставени за колегите му Тим Матваж и Роберт Берич. Първият бе един от водещите реализатори в Европа през сезон 2013/14, но кариерата му изненадващо тръгна надолу след преминаването му през Аугсбург, Дженоа и Нюрнберг. В момента Тим отново бележи, като се завърна в Холандия, но с екипа на Витес. Роман Берич пък е един от най-постоянните словенски футболисти, но когато говорим за представянето му в клубния му тим. Той все още е длъжник на родината си, след като за 16 мача има едва едно попадение. Няма да е чудно, срещу България селекционерът Кавчич да експериментира с някой измежду по-младите Андраж Шпорар (Слован Братислава) и Лука Захович (Марибор).

СЪСТАВЪТ НА СЛОВЕНИЯ

Вратари: Вид Белец (Сампдория), Алиаж Ивачич (Олимпия Л), Матич Котник (Панионис)

Защитници: Юре Балковец (Верона), Миха Блажич (Ференцварош), Боян Йокич (Уфа), Лука Крайнц (Фрозиноне), Миха Мевля (Зенит), Неманя Митрович (Ягелония), Нейц Скубич (Коняспор), Петар Стоянович (Динамо З), Аляж Струна (Палермо)

Халфове: Домен Църнигой (Лугано), Амир Дервишевич (Марибор), Кевин Кампъл (РБ Лайпциг), Рене Кърхин (Нант), Ясмин Куртич (СПАЛ), Миха Зайц (Емполи), Бенямин Вербич (Динамо К), Руди Ванкаш (Целье), Лео Щулац (Парма)

Нападатели: Роберт Берич (Сент Етиен), Роман Безяк (Дармщад), Тим Матавж (Витес), Андраж Спорар (Слован), Лука Захович (Марибор)