Националният отбор е изправен на прага на поредното си "ново начало". Не тръгваме наново от нулата (все пак имаме две точки в актива!), но за кой ли път ще гледаме рестарт на тима в бяло, зелено и червено. Напускането на Петър Хубчев напомня доста на пристигането му начело на отбора - и двете събития се случиха тъкмо след изиграването на първите мачове в квалификациите. Сега е ред на Красимир Балъков да се опита да твори чудеса. А мястото, на което му се налага да направи дебют, не носи никак приятни спомени.
Източник: LAP.bg
Прага е свързана с един от най-черните кошмари в историята на българския футбол. На 6 октомври 2001 г. "трикольорите" гостуваха на Чехия в последен мач от световните квалификации, в който единствено победа беше от полза на нашите. Развоят на срещата е познат на мнозина - катастрофална загуба с 0:6 и край на надеждите за участие на Мондиал.
Част от стартовия състав в онази срамна пражка вечер беше и Балъков. На един от най-големите футболисти от "златното поколение" на 90-те, а и един от най-значимите изобщо в историята, се наложи да преживее този тежък момент в края на кариерата си. По-късно Бала доказа ролята си на лидер в последните успешни квалификации изобщо към момента - тези за Евро 2004. В тях вече се виждаше набиращият сила талант на Димитър Бербатов, Стилиян Петров, Мартин Петров, но е трудно да си представим положителния изход в онзи период без ролята на великата десетка.
Сега Балъков се завръща в Прага, а очакванията към него, основателни или преувеличени, са да вдъхне допълнителни сили на своите избраници. Тенекията няма как да се превърна в злато - колкото и да ми се иска да кажа нещо различно, потенциалът на селекцията е лимитиран. Но това в никакъв случай не го прави обречен. Видяхме вече при Хубчев, че когато има оптимална мобилизация и пределна концентрация (тези толкова любими клишета), то футболистите ни наистина могат да се борят като лъвове - без кавички. И да повдигат с някой и друг сантиметър тавана на възможностите си. Противникът е по-силен като кадрови ресурс, но разликата наистина може да бъде компенсирана със себераздаване и с избягване на грешките, доколкото е възможно.
Източник: LAP.bg
Новият селекционер вече обяви, че цел минимум за България е да не загуби. Лесно можем да си представим кой ще владее топката повече и кой ще бъде разположен предимно в близост до собствената врата. При такава ситуация с повече дисциплина задачата може да бъде изпълнена, въпреки че ако концепцията е свързана само с "паркиране на автобуса", само един пропуск може да я направи на пух и прах.
Ако все пак националите не загубят в Чехия, ще останат в играта за място на Евро 2020 поне до следващия мач, а ако бият Косово - до есента. Със сигурност това е старт, който би бил по вкуса на Бала. По-малко от 4 точки ще обрекат работата му до края на годината на доста минорна атмосфера, в която ще бъде трудно да извади максимума от и без това не чак толкова големия потенциал на тима. А стане ли така, футболът ни записва най-сериозното си поражение, като отстъпва пред безразличието. Просто националният отбор престава да вълнува публиката.
Източник: LAP.bg
Чуха се мнения за селекцията на Балъков - защо е извикан този, защо друг го няма. Не е толкова съществено. Нямаме футболист от калибъра на Стоичков или Бербатов, почти всяко отсъствие може да бъде компенсирано. По-важното е наставникът да накара първо играчите да победят апатията и неувереността в себе си, а след това да спечелят с това и публиката.
Дано Балъков да успее. Ако перифразирам думите на един от героите, свързани с "Американското лято" - Йордан Лечков, вече доста от съотборниците му от 90-те с роля за онези славни времена бяха "похарчени". След Христо Стоичков, Любослав Пенев, Петър Хубчев идва ред и на Краси Балъков. Последната му работа в Етър дава надежди. Но сега той безспорно се изправя пред най-голямата предизвикателство в своята кариера. Той и футболистите му трябва да се изправят срещу прогнозите и срещу призраците от кошмара в Прага преди близо 18 години.
