Класа няма, но надеждата остава жива

Българският национален отбор по футбол очаквано загуби гостуването си на Англия. Селекцията на Красимир Балъков не съумя да надскочи моментните си възможности и падна тежко с 0:4.

Както каза и нашият наставник, "трикольорите" получиха директен урок по динамика и модерна концепция за играта.

Англичаните преподаваха, а ние гледахме отблизо.

Попето: Балъков трябва да бъде оставен да развие концепцията си

"Лига на нациите остава шансът ни за класиране на Евро 2020"

Бяхме безпомощни, а на моменти дори и жалки. А това е тъжно, макар и да имаш за съперник полуфиналист от последното световно първенство. Ситуацията в група "А" говори достатъчно за нашата класа - последно място, само две точици и нито една победа. Красимир Балъков пък стана първият национален селекционер в историята, който стартира престоя си начело с три поредни загуби в официални срещи.

Източник: GettyImages

И въпреки това, все още сме в играта!

Вярно, чрез плейофите за Лига на нациите, но с оглед представянето на Финландия, съдбата може да ни дари с още един шанс за Евро 2020.

Но готови ли сме да го грабнем?

Към днешна дата, по-скоро не. Ако всичко се развие според нашите въжделения, то евентуално класиране на финландците през европейските квалификации, ще ни прати на полуфинална битка с Шотландия в Дивизия "С" от Лига на нациите. Регламентът ще ни принуди да гостуваме в Глазгоу, което затруднява още повече и без това невъзможната ни задача. А дори и да триумфираме на "Хемпдън Парк", ще трябва да се преборим с някой измежду Сърбия и Норвегия на финал, като и двете селекции имат далеч по-големи футболни достойнства от нашите футболисти.

Венци Стефанов: Вандерсон, Мандерсон... така няма да се получат нещата. Трябват наши момчета.

"Видяхте ли за какви нарушения дадоха дузпи!?"

А какъв е проблемът на нашите момчета? Според мен основополагащите фактори за разклатеното представяне на нашите футболисти са следните:

Източник: GettyImages

ЛИПСА НА САМОЧУВСТВИЕ

Дори и да бъдат лидери в своите клубове, генериращи много последователи в социалните мрежи и какво ли още не, българските футболисти видимо се притесняват, когато обличат екипа на националния тим. Отговорност, за която явно не са, а и едва ли някога ще бъдат готови. Поне това поколение. Лекарството срещу тази неувереност е постигането на победи. Било то в официални или приятелски срещи. Лошото е, че такива положителни емоции нямаме от 13 октомври, 2018 година, когато обърнахме Кипър за 2:1 в София. Оттогава досега - 8 поредни срещи без триумф.

Източник: LAP.bg

СЛАБО ПРЕДСТАВЯНЕ В ЗАЩИТА

Не че имаме много варианти в отбрана, но сегашното ни представяне в дефанзивен план е незадоволително. За последните 5 мача сме допуснали 11 попадения. И броят на головете не е толкова стряскащ, а това, че голяма част от тях паднаха след груби индивидуални грешки. В ролята на грешници вече бяха вратарите Пламен Илиев и Николай Михайлов, бранителите Страхил Попов, Иван Горанов, Николай Бодуров, Кристиан Димитров, Антон Недялков и т.н. Много критики за представянето си в дефанзивен план пък отнесоха Георги Сърмов и Георги Костадинов. Нужно е в следващите мачове Красимир Балъков наистина да намери някаква привидна стабилност в задни позиции, защото с подобна пропускливост, шансовете ни да завършим на позорно последно място квалификационна група "А" са налице. Да не говорим, че трябва да бъдем и на далеч по-високо ниво, ако се доберем до плейофите на Лига на нациите. И нека уточним, не става въпрос да се викат нови футболисти, защото според мен настоящата защита на България е в своя оптимален вид. Просто трябва много работа.

Българската поява на "Уембли" приключи с тежка загуба от Англия

Селекцията на Красимир Балъков отстъпи с 0:4, Хари Кейн ни наказа с хеттрик

ЛИПСА НА КРЕАТИВНИ ИГРАЧИ

Спънка за развитието на националния отбор през последните години е липсата на типичен плеймейкър. Така и не може да се намери футболист, който да връзва играта на "трикольорите". За такъв принципно е спряган Тодор Неделев, но звездата на Ботев (Пд) засега не получава пълната свобода на терена с екипа на "лъвовете". Преди него дълго време наш №10 беше Ивелин Попов. През последните години обаче Попето е дърпан все по-назад и от него няма как да очакваме да бъде ключова фигура. Засега неуспех претърпява и пробата с Марселиньо. Но тук проблемът е генерален, българският футбол просто не произвежда подобен тип играчи. Единственият с подобна роля на игрището, който все още не е получил шанс, е Димитър Илиев от Локо (Пд). Засега звездата на "смърфовете" изненадващо остава извън полезрението на Бала, но скоро може да има и положителна промяна. Но не очаквайте нещо свръхестествено и от него.

Източник: LAP.bg

КЪДЕ СА НАПАДАТЕЛИТЕ?

След напускането на Димитър Бербатов, държавната ни селекция не може да има постоянен централен нападател. Типичен №9, за когото да знаеш от няколко месеца, че именно той ще бъде предводителят ни в предна позиция. Дефицитът на качество на тази позиция е толкова голям, че за двубоите с Англия и Ейре не бе извикан нито един типичен таран. Така отговорността за отбелязването на попадения пада върху плещите на халфове, които по презумпция не би трябвало да имат такава задача в мачовете. Но може ли да виним Краси Балъков, когато вариантите му за "деветка" потенциално са Цветелин Чунчуков (Славия), Исмаил Иса (Черно море), Ахмед Ахмедов (Дунав), 38-годишният Мартин Камбуров, Радослав Василев (Арда), Валери Божинов (Ботев Враца), Георги Минчев (Царско село), Андрей Гълъбинов (Специя), Стивън Петков (Кравина), Алекс Колев (Раков), Николай Тодоров (Инвърнес)....

Източник: LAP.bg

Тези, а и още много проблеми тегнат като воденичен камък на националния ни отбор. Красимир Балъков нито е първият, нито последният, който прави отчаяни опити, за да ни измъкне от блатото. Понякога обаче само желанието не е достатъчно. Една държавна селекция зависи изцяло от кадрите, с която разполага. А нямаш ли поколение способно на нещо голямо, то се обричаш на периоди изпълнени с безкрайно разочарование. Остава ни да се надяваме, че лекцията от Англия може да бъде отправна точка за едно ново начало.

И докато надеждата за Евро 2020 все още е жива, нека да имаме вяра в "лъвовете", защото понякога дори и те могат да ни сюрпризират приятно.