20 години след фурора на Световното първенство във Франция светът отново говори за отбора на Хърватия. На Мондиал '98 отборът с шахматното червено-бяло накара всички да зяпнат изумени, когато разсипа Германия с 3:0. Сега със същия резултат беше разгромена Аржентина, в състава на която според мнозина присъства най-добрият футболист на света не само сега, но и в историята на играта. След 3 неуспешни участия през новия век, хърватите излизат от групата за първи път от славната си епопея през 1998-ма, когато дебютираха в шампионата на планетата като самостоятелна държава (а не като футболисти на Югославия) и стигнаха до третото място.
Източник: Getty images/EPA/БНР
24 години след славното "Американско лято" светът още си спомня от време на време за лудостта на България, но за съжаление, спомените са основното, с което нашият футбол се свързва като цяло, а по-лошото е, че имената Христо Стоичков, Красимир Балъков, Йордан Лечков, Трифон Иванов са по-познати на по-новото поколение запалянковци по планетата от тези на настоящите ни футболисти. А настоящите ни футболисти участват в студиата на БНТ, посветени на мачовете от руския Мондиал, докато колегите им от Хърватия обират овациите на стадиона.
Източник: GettyImages
Защо правя това сравнение между българския и хърватския футбол? Ще кажете: "И този ли за пореден път ще ни натъртва колко зле са нашите". Не, няма смисъл от това. Въпросът е да потърсим обяснение защо таланти като Модрич, Ракитич, Манджукич, Перишич и другите стигнаха до световната слава, до статута на звезди в отбори като Реал (Мадрид), Барселона, Ювентус, Интер, а момчета като Симеон Славчев са просто телевизионни събеседници по време на световното. Все пак и те са балканци, макар и формирани от други власти и влияние във вековете. А Хърватия има население от малко повече от 4 милиона души, с което разполага с по-тясна база от нас. Но въпреки това изгражда постоянна световни звезди, докато при нас такива няма след Бербатов, Стилиян и Мартин (друг е въпросът, че и с тях националният отбор не постигна нищо заслужаващо отбелязване).
Източник: GettyImages
Бърза справка със състава не само на Хърватия, но и на повечето европейски отбори на световното с изявено по-голямо количество легионери показва ясна разлика по отношение на футболисти, които играят в първенствата от Топ 5 на Европа. При нас такива професионалисти почти липсват, като само в Серия А в последните сезони се появяват българчета, най-вече в отборите, които се борят да не изпаднат (и накрая изпадат). Наши момчета няма в Англия, нито в Испания, в Германия също са ни забравили - все първенства, в които в определени моменти е имало осезаемо и по-масирано присъствие на играчи, израстнали в школи в нашата страна. Този извод, разбира се, не е нов, от доста време се дъвче, че след като водещите ни национали в най-добрия случай ритат в Русия и не могат дори да помиришат терена в Примера дивисион или в Бундеслигата, няма как и представителният ни състав да има кой знае каква класа.
Източник: LAP.bg
Въпросът е защо се получава така, след като все пак трансфери не липсват. И то трансфери, сходни с хърватските по възрастта на футболистите - и там продават талантите си около 20-годишна възраст, като някои от тях (не всички) успяват да изградят солидна кариера. Докато при българските момчета това не се получава. Тодор Неделев се мъчи близо три години в Майнц 05 и се върна в Ботев (Пд). Антонио Вутов излезе млад и зелен за Удинезе, но не стигна до повече от "Примаверата" и до преотстъпвания в Серия С. Споменатият Симеон Славчев беше проданен също в ранна възраст на Спортинг (Лисабон) - не е в Топ 5 на европейските лиги, но отново е голям отбор с европейско присъствие и удобен като трамплин за още по-сериозен скок. При Славчев този скок не се получи. Друг играч, израснал на "Герена" - Божидар Краев, обявен за голям талант тук, успя да стигне досега само до датския "Мидтиланд", където е резерва през повечето време. Славия продаде Петко Христов на Фиорентина, дано поне този талантлив защитник да пробие. Ще видим.
Източник: LAP.bg
Защо не се получава при нашите футболисти? Може би защото излизат като юноши, когато очакват от тях да са вече мъже. Така поне казва Михаил Александров - вече опитен национал със своите 29 години, който на 18 беше трансфериран в Борусия (Дортмунд). Но пък Неделев, Вутов имаха своя опит в мъжкия футбол като игрова практика и въпреки това не успяха да се приспособят. Без по никакъв начин да атакувам тези момчета, явно при тях е липсвало нещо фундаментално, което го има при хърватите, а и при доста от така наречената "средна класа" в европейския футбол, към която доскоро се числяхме, но сега вече не е сигурно дали принадлежим и в това звено.
И това, което липсва, не е талант - не бих твърдял, че само лобизъм и връзки са извадили талантите ни на европейския пазар. Но явно пред нашите има някои труднопреодолими пречки, които пречат да се адаптират и наложат. Ако кажем физическа подготовка, със сигурност ще имаме един верен отговор. Младите български футболисти в най-добрия случай тренират по веднъж на ден по час-час и нещо - често не е и всеки ден, както разкри един от треньорите на националните отбори при подрастващите наскоро. Не само кондицията им е на ниско ниво, но и отношението към този фундамент на професионалния спорт е доста неглижирано. Ако кажем, че на младите таланти им липсва и тактическа подготовка, също няма да сгрешим - в този аспект в ДЮШ-овете не се прави особено много, да не кажа почти нищо, докато обучението в тези тънкости е ключово при 16-годишните в Европа, а и по-рано. Ако отдадем постоянните неуспехи на манталитета и средата, също ще бъдем болезнено близо до назоваването на истината или на част от нея. След като навсякъде около нас цари посредственост, трудно е в нея да бъдат възпитани перфекционисти в спорта, особено пък, когато се следва моделът "Ще играе детето, чиито родител дава пари, а не това, което играе по-добре". Ако трябва да сме честни, и представителите на медиите имаме своята отговорност за наслояването на тази посредственост. На младите момчета лесно им се завъртат главите след няколко мача в мъжкия отбор, в които пък ако вкарат и някой друг гол, вече получават бомбастични суперлативи от вестници, сайтове и телевизии. А пък от друга страна, как да се развият на високо ниво в чужбина българските момчета, когато малцина получават шанса да играят на възможно най-високото ниво в България в отборите на Лудогорец, ЦСКА и Левски.
Източник: ludogorec.com
И в Динамо (Загреб) е трудно за млад хърватин да пробие, но все пак средата за развитие на млади играчи в страната очевидно е по-добра. Талантите на западно-балканската държава получават възможност за ранна изява в мъжкия футбол, като доста от тях са титуляри в отборите си, преди или веднага след навършване на пълнолетието си. По-важното е, че "продукцията" никога не секва в последните две десетилетия, като между успеха от 1998-а и настоящото впечатляващо представяне отборът на Хърватия винаги е имал играчи от световна класа и никога не е допускал кой знае какъв спад.
Изобщо, темата е доста дълбока и в това писание вероятно ще се плъзна само по повърхността, без да успея да навляза особено навътре. Но дано пък да дам повод на друг да се зарови, изобщо да се шуми повече по въпроса, за да се търсят решения (включително и в коментарите на читателите на ТОПСПОРТ, където също се намират доста компетентни мнения по проблемите на футбола). Решения вероятно се търсят и се опитват различни варианти, но засега няма индикации да работят. Може би поколението около юношеския национален отбор, воден от Ангел Стойков, ще оживи картината, може би работата в школи като тази на Септември ще промени играта. Възможно е процесът вече да върви, но дали ще стигне до по-осезаемо развитие или отново по български ще се свършат нещата половинчато, е рано да се каже. Засега футболистите ни гледат световното по телевизията и коментират колегите си от Хърватия, които блестят на същото това световно.
