"Когато нещата в един отбор не вървят, обикновено първи го отнася треньорът".
Една много вярна сентенция, в конкретния случай споделена от треньор номер едно на XX-и век Димитър Пенев, но също така често използвана от почти всички големи специалисти у нас и в чужбина.
И изглежда, че ако някой скоро "ще го отнася" в националния отбор, то това ще бъде селекционерът.
Петър Хубчев е една от малкото "добри новини" в представителния тим на страната ни в последните четири години. Някъде в края на 2014 и началото на 2015 година своя незабравим престой начело на националната селекция стартира предшественикът на Хубчев - Ивайло Петев.
Източник: LAP.bg
Рядко срещан, но пък за сметка на това страховит по параметрите си хаос владееше отбора ни под ръководството на Петев.
Всеки бе наясно горе-долу какво трябва да прави на терена, но не и когато срещу нас се изправи друг отбор. "Само" тогава не беше ясно. Изглеждахме като квартален състав от малчугани, събран от най-близките до терена блокове, начело на който стоеше най-голямото дете. Раздаващо правосъдие. Което дори и седем гола да получавахме във вратата си, винаги намираше подходящо оправдание. Но продължаваше да налага все тези деца в тима, които родителите му кажеха. Имаше си списък и го изпълняваше стриктно. А когато решеше да експериментира, получавахме дори още повече голове във вратата си. Хаосът нарастваше прогресивно и обилно, докато в един момент и нападателите бяха готови да пазят на вратата, само спокойствие да има.
Източник: LAP.bg
На фона на Петев, Хубчев е професор.
Източник: LAP.bg
Под негово ръководство България записа четири поредни победи за първи път от 2008 година. И първи три поредни в турнирни срещи от 2002 година насам.
Той лично присъства на всички мачове не само на клубните грандове, но и на всички отбори, в които съществува дори и малка вероятност да е наличен потенциален национален състезател. Тандемът, който в това отношение изгради с Георги Донков, съвсем спокойно може да се конкурира със скаутските звена в големи клубове в световен мащаб. Тъй като беше проучена и най-малката, несъществена на пръв поглед възможност представителният ни тим да бъде подсилен от нов, качествен футболист. Колкото и ограничен да е изборът.
Източник: LAP.bg
Дисциплината в състава ни бе в пъти повишена, като Хубчев успя по добър начин да внесе в тима реда, който дълги години бе запазена марка на Берое. Научен и усвоен в Германия. И хаосът в националната селекция до голяма степен беше овладян. Щетите след престоя на Петев и зле овкусения от него миш-маш, който представляваше съставът ни, бяха до голяма степен заличени.
Източник: LAP.bg
След първата ни победа над Швеция за последния половин век и успеха с 2:0 срещу Холандия заговорихме за българския дух. Отнесохме се в мечтите си, като дори си представихме как пак ще поставим на колене Франция. Пак Костадинов ще разочарова "петлите". Привидя ни се, че Дешан е притеснен, а франсетата кършат пръсти, в очакване на неизбежното и на провала срещу "лъвовете".
Създадохме изкуствени очаквания, които сега тежат.
Източник: LAP.bg
Вместо просто да се радваме на моментния възход на тима ни, на отделните победи, ние решихме да поставим Хубчев и футболистите на пиедестал. Да ги качим на добре осветена от всички страни сцена, за която никой от изпълнителите не беше готов. И зачакахме победа във всеки мач. Без значение от обстоятелствата и съперника. Но за опонентите ни нашата собственоръчно създадена паралелна реалност не съществува. Не ги вълнува, че ние искаме да сме онази сила, която сме били преди двадесет години. Те не знаят, че ние се считаме за фаворити срещу тях. И излизат на терена не просто за да премерят сили с нас, а за да ни победят.
Неколкократно Хубчев предупреждаваше, че суперлативите могат да бъдат опасни.
Източник: LAP.bg
Че не е добре да говорим с превъзходни степени, преди реално да сме постигнали нещо. Призоваваше за търпение и не желаеше да дава излишни, ненужни прогнози. Именно заради разминаването между действителността и представата ни за самите нас. За възможностите ни като отбор.
Да, България не изглежда впечатляващо на терена в първите си два мача от европейските квалификации. Дори може да се използва понятието "разочароващо". И двете срещи преди това също попадат в същата равнина. Четири поредни равенства с един и същи резултат - 1:1.
Със сигурност в така създадена ситуация, претенциите към селекционера са обясними. Трябва нещо да бъде сторено, за да върнем очакванията. За да заговорим отново за българския дух.
Но дали това нещо е смяната на селекционера и екипа му?
Източник: LAP.bg
Дали следващият ще разполага с различен набор от състезатели, измежду които да избере най-подходящите, които да представляват България?
Дали ще се подобри състоянието на тима ни и "атмосферата в съблекалнята"?
Дали ще се класираме на голям форум, ако не спираме да променяме статуквото в националния отбор?
Много въпроси.
Отговорите им по всяка вероятност ще научим в движение. След като въпросните промени станат факт. Както всеки път. Защото най-лесно е да хвърлиш вината върху един определен човек. Той "да го отнесе".
Да го сменяме вече Хубчев, че да ни олекне.
Да му мисли следващият.
Източник: LAP.bg