Аз съм едно от децата на 90-те. Които неизбежно добавяха към първите си научени думички в живота няколко специални и една велика такава. Пленителни шест букви, които съчетани заедно, години по-късно бяха единствената основателна (за нас тогава) причина да не сме в училище по време на час.
Футбол.
Магическа дума. Такава, която в наши дни позагуби част от блясъка си, лутаща се между слухове, трансферни спекулации, митове и легенди за баснословни суми, които навремето дори не си помисляхме, че можем да използваме в контекста на любимата игра.
За съжаление тонът този път е по-скоро минорен. Защото за пореден път до началото на онова незабравимото събитие, с което нашето поколение израсна, остават само няколко дни. А България я няма на Мондиала. Вече по-скоро по навик.
Няма как по-младите от мен да разберат на какво се дължат тези "ниски тонове" и отрицателни частици, лъхащи от речта, която използвам.
Източник: Getty images/EPA/БНР
Защото да, сега също има български спортни успехи. Отделни, по-скоро в индивидуални спортове. Които отново ни карат да сме горди от произхода, националността и потенциала си. Но са епизодични. И нито един от тях не успява по онзи начин да обедини всички в едно.
Не е същото.
Цялата страна беше по улиците! Всеки един от нас. По цяла нощ!
Източник: Getty images/EPA/БНР
Да, не печелехме лично ние. Побеждаваха Стоичков, Сираков, Костадинов, Лечков, Балъков... Нямахме лична изгода от всичко, което се случваше. Нямаше онлайн залози, брой корнери, следващ гол и над 2,5 в мача. Но я имаше неповторимата, неописуема, струваща се вероятно леко пресилена на всички тийнейджъри днес емоция. Невероятно чувство.
Източник: Getty images/EPA/БНР
Колко години по-късно и сякаш затваряйки очи, всичко отново се завръща. Спомените нахлуват, сълзите напират.
Отваряш обаче очи и катастрофираш челно с реалността. Без България на Световното първенство. Отново. За пореден път. Вече дори никой не се и надява. Претръпнахме. Не очакваме. Омръзна ни.
Защо? Къде се обърка всичко? Изпуснахме ли момента и поради каква причина не задържахме онзи възход, постигнат с години усилен труд? Който сякаш ни бе подарен от Онзи, който по думите на великия Мичман "беше българин".
Все въпроси, по които можем да чуем и прочетем десетки мнения. Някои от тях ангажирани с определени личности, търсещи собствена изгода от създалата се ситуация. Обвинения, упреци и прехвърляне на топката, а съответно и на вината. По български.
Източник: Getty images/EPA/БНР
Истината е, че един от онези наши велики герои - Петър Хубчев постигна чудеса с отбора в последните световни квалификации. Записахме резултати, които дори не си бяхме и мечтали да имаме в статистиката си.
Източник: LAP.bg
Нарушихме негативни традиции и останахме на няколко крачки от немислимото, предвид елитната компания в групата ни. И това, което бе сторено, е достойно за уважение. Защото надскача възможностите, с които смятахме, че разполагаме.
Но е факт, че годините бяха изгубени, а връзката с онова последно наше велико постижение във футбола - скъсана. Докога? Ще видим ли нещо подобно отново? Само онзи, който вече не сме съвсем сигурни, че е българин, знае.
Източник: Getty images/EPA/БНР
Фактите са налице. И трябва да се съобразим с тях.
Телевизори-поставки, от които химнът не звучи, балкони без трибагреници, смело и гордо изпънати на тях. И Мондиал с много възможности за залог, но без графа "България" сред тях.
Източник: Getty images/EPA/БНР
Надяваме се Салах да се оправи навреме за началото в Русия, искаме Роналдо или Меси да спечели първенството и някой от тях да грабне голмайсторския приз. Децата ни носят фланелки с техните имена. На португалци, англичани, аржентинци.
И чакаме да видим ще има ли пак отбор-изненада. С някой костарикански Ицо, френски Данчо или египетски Боби в него.
Без опция "България". По навик. Жалко...
