Легендата на Милан Франко Барези даде интервю за предаването "Код Спорт" по ТВ+. Бившият футболист говори за партньорството на "росонерите" с българския Локомотив (София).
Барези разкри защо миланските грандове се ръководят от китайците и даде мнението си за родната суперзвезда Христо Стоичков.
Здравейте, сеньор Барези. В последно време често идвате в България. Този път е заради популярната програма на Милан. Как се чувствате у нас?
- Винаги, когато съм тук, усещам голям ентусиазъм и винаги ми е много приятно да се връщам. Представлявам Милан във вашата страна и ми е много приятно, защото футболът в България е обичан, следи се с голяма страст и за мен е удоволствие да съм тук.
Целта на настоящото посещение е програмата за сътрудничество между Милан и Локомотив (София). Бихте ли ни разказали нещо повече за нея?
- Тук съм, за да промотирам това ново сътрудничество, което започваме с Локомотив. Става въпрос за създаването на Академия, която ще ни даде възможност да се сравним едни други. Ние, от своя страна, ще донесем тук нашите методи на работа, нашата философия и ще ги покажем на децата. Ще помогнем и за израстването на техните треньори. Ще допринесем с идеи за израстване в спортно-технически аспект и въобще за познание на модерното в играта. А като следваща крачка ще им предоставим възможност да дойдат в Милано, където да добият опит, докосвайки се пряко до нашите методи в работата.
Дали пък случайно вече не забелязахте някой млад талант?
- Не, сега исках само да се срещна с децата, да им предам посланието на Милан. По-нататък, в бъдеще, естествено че си пожелавам да намерим тук и таланти. Ясно е, че трябва търпение, работата е много, но важното е, че в България срещам личности като президента на Локо и неговите сътрудници, които осъзнават нуждата от това да се обогатят от чуждия опит, за да се развиват. И аз съм щастлив точно Милан да допринесе за това.
И в България много се говори за китайците в италианския футбол. Собственици на Милан, собственици и на Интер. Какво е мнението ви за този феномен?
- Е, малко е тъжно да видиш и двата милански гранда с нова собственост и то чуждестранна, след като толкова години са били управлявани от италиански предприемачи - от Масимо Морати до Силвио Берлускони, с когото спечелихме всичко и навсякъде. Но пък трябва да се приспособяваме към новите реалности. Светът се движи бързо и дойде и моментът сеньор Берлускони да се оттегли. Нямаше вече времето и духът да продължи. И, да, беше правилно да предаде щафетата. Повтарям, важното сега е да е налична волята Милан да се завърне там, където му е мястото.
Италия за първи път не е на световно първенство от 1958-ма. Създалата се ситуация е доста драматична...
- Абсолютно! Нямаше италианец, който да е очаквал подобно нещо и разочарованието е голямо. Трябва да си вземем бележка и съвсем честно да си отговорим кое можеше да направим по-добре и защо се стигна дотук. И да се надяваме, че от високите етажи на италианския футбол ще дойде ясен сигнал, за да не ни се случват подобни тежки разочарования занапред.
Изправяли сте се доста пъти срещу Христо Стоичков на терена. Поддържате ли някакъв контакт днес?
- Не сме се виждали от години, но е човек, когото уважавам. Той имаше невероятна кариера, игра на най-високо ниво, в големи отбори в различни шампионати. Имаше куража и качествата да отиде да се състезава и да се докаже в трудни първенства като испанското и италианското. Лидер на националния ви отбор, "Златна топка" - говорим за един от най-добрите!
Според вас, Стоичков щеше ли да е полезен на онзи Милан? В Парма сякаш не се получиха съвсем нещата...
- О, ако беше дошъл, със сигурност щеше да допринесе много! Изключително важно е кой кога пристига в даден отбор. И ключово е първо кои са в състава, а от там като следствие дали има наистина нужда или не от определените роли в него.
Като защитник, сигурно ще ни изброите тримата най-страховити нападатели, срещу които сте играли?
- През кариерата си срещнах толкова много отлични нападатели... Ромарио е един от тях. Марадона, Карека, Зико, Платини. Тогава в нашето първенство играеха най-добрите в света и изброените, със сигурност, бяха доста трудни за опазване.
Помните ли някой мач срещу български отбор?
- През 1988-ма, когато започваше цикълът "Саки", се срещнахме с Левски. Не, чакайте, тогава се казваше Викто.....Витоша, да. Бихме 2:0 в България, а после и 5:2 в Милано. Беше първи кръг за КЕШ. Също срещу вашия национален тим през 94-та. Сигурно е имало и още, не помня.
Няма начин да не помните полуфинала срещу България в САЩ през 1994!
- Не играх, бях на пейката контузен. Помня, че Италия направи голям мач. Баджо, за щастие, сътвори два невероятни гола. Казвам за щастие, защото се срещнахме с един силен отбор на България, който ни изтормози много. Победихме с 2:1, но това не беше най-убедителният ни мач. Като цяло обаче смятам, че ние заслужавахме да продължим напред.
