Владислав Генов се занимава със смесени бойни изкуства от осем години. Започвайки от джудо и самбо, той преминава през граплинг и комбат рестлинг, за да достигне крайната си цел - ММА сблъсъците в октагона. Печели множество отличия от всевъзможни международни форуми, като е и световен вицешампон по комбат рестлинг. В част от най-популярните ММА-вериги на Стария континент българският боец записва актив от 8 успеха и 2 поражения. Владислав Генов бе специален гост в студиото на ТОПСПОРТ, като отговори на всички наши въпроси:
Преминал си през джудо и самбо, преди да се насочиш към смесените бойни изкуства. Защо не продължи развитието си в традиционните дисциплини? Кои са най-големите ти успехи в тях?
- Винаги съм искал да се занимавам с бойни спортове. Залата на "Илинден" беше близо до нас и реших да пробвам шанса си. Разбрах, че е много трудно и човек трябва да инвестира много време и усилия, за да задобрее. Треньорите ми обясниха, че няма как да скочиш направо в смесените бойни изкуства и е необходимо време. Няколко години тренирах джудо и самбо. Някои контузии обаче ме отказаха от тези спортове.
Източник: topsport.bg
Започваш да се занимаваш по-сериозно и да залагаш повече на граплинга и смесените бойни изкуства през 2014-а. Там ли усети, че е истинската ти сила? А комбат рестлингът? За част от хората в България това е сравнително нов стил, който обаче може да усъвършенства по добър начин представянето на даден боец на земя.
- На мен винаги ми е била интересна играта на земя. За мен това е най-важната част от самия бой. Винаги се стига до игра на земя. Ако не си окей с това, се чувстваш безпомощен. В стойка дори да си по-слаб нещата могат да се компенсират. В обратния случай обаче няма как да се справиш, след като нещата преминат на земя.
Имаш ли обичайни спаринг партньори, с които се готвиш или през определен период от време? В твоя клуб разполагате със забележителни имена, а и през вашата зала са минали не един и двама шампиони в различни бойни стилове.
- Напоследък се готвих много усилено с Росен Димитров. Стана въпрос, че боят винаги стига до земя. Коментирахме точно как ще се развие следващия му мач, за подготовката на който му помагах, и се случи точно така, както го мислехме. Главно подготовката ми преминава в залата на Кристиян Попов, която също е част от "Питбулс". Повечето момчета, които бяхме при Емил Казаков, идват по-рядко или се готвят по различен начин. Доста състезатели са минали през тази зала. Тя е доказана като място, на което се готвят шампиони. Треньорът Емил Казаков успява да изгради бъдещи номер едно бойци. Владислав Кънчев и Павел Георгиев също спомагат за правилната подготовка на кадрите. Трябва за всеки аспект от боя да се работи с най-добрите треньори и опоненти. Ако искаш да работиш за играта си на земя се насочваш да речем към Близнака, за когото стана дума. Ако ти трябват боксови умения избираш най-добрия специалист в тази насока. Иначе няма как да търпиш развитие.
Как протича един твой обичаен тренировъчен ден? А когато наближи състезание или важна среща?
- Опитвам се всяко нещо да го тренирам специфично. След това - преди самото състезание - миксирам всички отделни неща и да започна работа върху конкретни ММА-ситуации. Опитвам се да тренирам всеки ден двуразово. Дори понякога прекалявам с тренировките. Нямам строга схема в обикновените си тренировъчни дни. Вече преди мач работя основно върху това, което мисля да правя по време на самия мач. Винаги се опитвам да подходя с известна стратегия към срещите си. Малките детайли дават най-голямо отражение. Предпочитам аз да си нагласям тренировъчния план, тъй като никой не ме познава по-добре от самия мен. В последните ми мачове нещата се развиваха едно към едно с това, което бях тренирал.
Източник: topsport.bg
Спазваш ли стриктен хранителен режим и какво включва той?
- Нещата са много освободени при мен, когато не съм в състезателен режим. Позволявам си всичко. Дойде ли обаче състезание, режимът става железен. Идеята на диетата, която правя преди мач, е да изчистя водата от организма. Мога да приемам голямо количество протеини и мазнини, това не ми пречи. Спирам сложните въглехидрати и наблягам на зелените зеленчуци. Това е за 10-15 дни, за да стигна до желаното ниво.
Ще вземеш участие в следващата галавечер на Combat Promotion - SFC 6. Какви са очакванията ти за събитието? Потвърден ли е опонентът ти и какво знаеш за него? Ще разучиш ли специално силните и слабите му страни? А на какво смяташ да заложиш самият ти?
- С господин Георги Анадолов имахме желание и преди да бъда част от SFC. Имах един насрочен двубой за миналата година, но мачът с бразилския ми съперник отпадна. Сега се радвам, че отново ще съм част от събитие на този промоутър. За момента не е известен противникът ми, но до 13.01, когато е бойната галавечер в "Арена Армеец", се надявам всичко да е ясно и да мога да се подготвя подобаващо. Иска ми се ако е възможно преди това да изиграя още един-два мача, за да съм във форма. Ще се радвам на силен съперник, за да мога да покажа какво точно умея. Човек трябва да се изправя срещу силни опоненти, ако иска да израства. Срещите с по-слаби съперници не са от полза за никого. Предпочитам чуждестранен боец срещу себе си, за да покажа уменията си. Едва ли някой иска да гледа среща, която ще свърши за броени секунди.
Absolute Championship Berkut и Greek Fighting Championship - разкрий малко повече за тези надпревари пред потребителите ни. Ти си сред малкото българи, имали възможност да участват, а и да побеждават в тези вериги.
- В една от срещите си в Гърция, отново като става дума за стратегия и подготовка, до такава степен си бях разучил съперника, знаех какви прийоми използва, подготвих се и нещата се случиха абсолютно по план.
В Гърция всичко се прави по изключително професионален начин. Започвайки от организацията, изпипана до последния детайл, а след това и що се касае до провеждането на самото състезание.
Играл съм и в FFC, която също е много силна верига. Там реално беше моят дебют в ММА. Почти всички мачове там са с кратко предизвестие, но въпреки това се представих на много добро ниво. Играх на 77 килограма, въпреки че това беше над моята обичайна категория. Просто не исках да пропускам шанса си. Тактически отново се бях подготвил много добре с Емил Казаков. Той ми помогна много за дебюта. Отне голяма част от психологическото напрежение, което бях натрупал. Боят до голяма степен е въпрос на психика. Успях веднага да сваля срещата на земя, след което успях да довърша съперника си с ключ.
Имаш ли предпочитани комбинации от удари или импровизираш според стойката и поведението на съперника си? Кои събмишъни прилагаш най-успешно по време на среща - на крайниците, на торса, в областта на главата?
- Любимият ми ключ е армбар. И в началото - в граплинга - това беше ключът, с който печелех голяма част от своите срещи. Хората знаеха какво ще направя, но въпреки това го осъществявах успешно. За по-високо ниво, при по-изравнени сили обаче трябва и друг набор от техники. Най-малкото защото при този захват са налични много предпоставки за съперника да се измъкне и ти трябва да си наясно какво друго можеш да сториш. Започнах да гоня повече душенето, повечето удари на земята.
Имаш ли кумир в ММА? Някой, от когото си "заел" определени техники и на когото несъзнателно подражаваш по време на мачовете си?
- Това, което ме грабна в този спорт, беше Фьодор Емеляненко. След това симпатизирах на Джордж Сент-Пиер. Опитвам се да подражавам на стила му. Той е един от най-мислещите бойци. Той е доказателство за това, че с много интелект, и разбира се физически умения и дадености, човек може да достигне немислими висини в спорта.
Източник: topsport.bg
Предаваш част от опита си на групи от деца. Какво е да работиш с малчуганите и да ги тренираш? Имат ли бъдеще българските бойни спортове?
- Това се случи съвсем случайно. Предизвикателството си е да работиш с деца, особено с най-малките. Там нещата не са толкова технически, колкото за изграждане на характер и дисциплина. Не е лесно, но ако човек изпитва удоволетворение от нещо, както е при мен в случая, определено си заслужава. В България имаме голям потенциал в бойните спортове. Войнствен народ сме. Жалкото е, че с модернизирането на технологиите част от подрастващите губят интерес към по-активния живот, а се насочват към компютрите. Спортът дава много. Развива не само физически хората. Човек се учи да губи, а разбира се и да печели.