Е, сега май вече стана ясно защо Димитър Димитров е треньор на Лудогорец. Както и защо Георги Дерменджиев не е треньор на Лудогорец. Видимият проблем на Кирил Домусчиев бе, че не попада на треньори, които могат да раздвижат съблекалнята и да разчупят отбора. Като че ли сега и двете са се случили, макар и все още не на сто процента.
Вижте само Херо как точно обясни подхода си към срещата с Брага. Първо, той даде да се разбере, че смяната на схемата не би трябвало да се смята за нещо гениално, революционно и дори налудничаво. Димитър Димитров обясни накратко защо точно се е спрял на този тактически подход. Ако го бяха оставили да говори пред камерата за особеностите в играта на португалския тим и как на всеки техен детайл е намерил противодействие, щеше да изпусне самолета за България. Кеф му е да говори такива неща, и то защото явно много ги разбира и най-важното - умее да ги прилага на практика. Спомням си един мач през есента на 1996 година, когато начело на Нефтохимик би Славия в София с 1:0 и преди мача каза в частен разговор, че ще излезе със схема 4-6-0, защото "белите високи централни защитници ще се чудят какво да правят, след като няма да имат срещу себе си нападатели за персонално пазене и оттам ще им се разбие играта". И така и стана.
На Херо такива неща са му част от всекидневието на треньор. Дай му да пренарежда, да пренастройва съобразно съперника. Сигурно и работодателите му от Разград сега се кефят. Не че са попаднали на гениален треньор. По-скоро радостта им идва от това, че Херо е чешит и не се страхува да раздава заповеди на скъпите и видимо разглезени звезди. Това не смееше да направи Гошо Дерменджиев и затова Домусчиев и хората под него са му се дразнили, без да го показват пред хората. Бате Гошо се бе кротнал, бе в един коловоз, от който така и не успя да излезе. А от такива коловози се излиза първо с тропане по масата и второ с идеи как да промениш нещо.
Сега никой няма да пита Херо защо е излязъл без футболист от квотата на чистите нападатели в Португалия. Сигурно няма да му е приятно и да отговаря на въпроси, свързани с липсата на Дяков в стартовия състав, защото едва ли много се е замислял дали някой ще му държи сметка и дали самият играч ще се цупи. Ама как така още никой не е повдигнал темата дали е гениално или идиотско да играеш със схема 3-7-0... Обаче зад тази странна конфигурация от цифри се крият много специализирани тренировки в последната седмица и Херо, ако започне да говори кой е бил фалшива деветка, кой десетка менте, кой трябвало да насища, да отваря, да затваря и току виж изпуснал да се яви на мача с Етър за първенство в понеделник. Ами Марселиньо? Помните ли го при Дерменджиев, държеше се като наместник на собственика на терена и не си даваше много зор в дефанзивен план. Затова и авантюрата му като национал на България бе твърде кратка. А онзи ден в Португалия през второто полувреме му паднаха батериите, защото Димитър Димитров изобщо не търпи някой да му се влачи като родопска народна песен.
И не само Марселиньо. Видимо всички бразилци някак си имат други изражения и ангажираност. Не че не изпитват удоволствие от играта, по-скоро допреди месец някак си не искаха да повярват, че им се налага да правят някакви нови неща. Но вече ги правят, защото треньорът им е друг и има свои идеи и по-различна концепция. Така вече можем да отбележим, че смяната на треньорите в Лудогорец е била полезна и вече има резултати. Дали отборът е повече нападащ, повече защитаващ се или повече контролиращ топката в средата на терена, е относително. Лудогорец е различен в сравнение с миналия сезон, някак си в последната третина на терена се случват по-бързо нещата.
Интересното обаче предстои през зимната пауза. Дотогава е ясно, че целта на Лудогорец е да си осигури излизане от групата на Лига Европа и да държи първото място в класирането на Първа лига. И когато през паузата Херо направи частична селекция по свой вкус, вече можем и да говорим за цели и за таван на възможности на този тим.
