След равенството в Кипър вече е ясно, че шансовете на Лудогорец да преодолее груповата фаза на Лига Европа са илюзорни. С една точка от три мача и при изоставане на 5 точки от втория Байер (Леверкузен), на който при това предстои да гостува тимът от Разград, ситуацията изглежда ясна. Само чудо може да остави България с представител в евротурнирите и след Нова година.
И въпреки че, разбира се, Лудогорец ще преследва до край това чудо, докато има теоретичен шанс то да се случи, въпросът е какво следва оттук-нататък. Новият наставник Антони Здравков получи "присъда", още преди да е направил дебюта си. Мнозина видяха в лицето на доскорошния селекционер на младежкия национален отбор "бушон", който да поеме високото напрежение при очертаващия се вече неуспех след двете загуби от Леверкузен и Цюрих с бразилското светило Пауло Аутуори начело на тима. Здравков наистина и преди е влизал в ролята на "временно изпълняващ длъжността", както се случи в Левски.
А и в тази ситуация, колкото и елементарно да изглежда, той е най-удобният вариант за Лудогорец. Ако успее да изведе отбора от кризата - супер, имаме треньор откритие, израснал в последните години и заслужил да бъде на най-високо ниво. Ако не успее, най-лесно е през зимата да бъде заменен. Нито един сериозен треньор няма да дойде през есента при мрачни перспективи в Лига Европа. Нека Здравков да изкара тези мачове, пък после някой друг ще се заеме с реформите.
Така изглеждат нещата отвън, а дали са такива отвътре, трябва да каже някой от Лудогорец. Или пък да се види с времето какво ще се случи. Но едно нещо е напълно ясно - дали с Антони Здравков или с друг специалист начело (всеки би се сетил за добрия стар Георги Дерменджиев, неизбежно е), този отбор има нужда от обновяване и промяна. Може би не радикална в смисъла на разпродажба и ново селектиране на 40-50 процента от състава - едва ли ще видим такъв подход в Разград, просто не е характерен, пък е и неправилен в повечето случаи. Но този отбор е изхабен, това е очевидно и за късогледите. Няма съмнение, че чужденците в него имат най-високата възможна класа, която можем да очакваме в българското първенство. Те запазват "търговска стойност" и от клуба лесно биха могли да компенсират загубите от ранното отпадане с продажба на един-двама (вече се случи така или иначе с Мисиджан, а и постъпленията от над 5 милиона евро от групите на Лига Европа покриват вложенията поне в голямата им част).
Въпросът е защо сборът от индивидуалностите в Лудогорец в момента надвишава колективното качество. Имаше времена, в които в зелено блестяха по-малко вносни звезди, без да липсват такива, но самият колектив беше по-силен. В Никозия станахме свидетели на взривно начало, което бързо беше потушено от изравнителен гол, а след него играчите на Антони Здравков така и не успяха да покажат нивото си от стартовите 15-на минута, за да стигнат до трите точки. Видяхме куп неуспешни индивидуални действия и липса на добра комуникация между играчите.
По-генерално погледнато, есен 2018 г. е началото на края в тази глава от историята на Лудогорец. Следва нова, чието написване вече е започнало. Но не бързайте да обявявате началото на края на проекта или клуба Лудогорец. Изграденото в Разград има солидни основи, които няма да рухнат отведнъж. А и защо пък трябва да се случва? Да, "зелените" нямат реална история извън това десетилетие, но за този период успяха да извадят от употреба двуполюсния модел - нещо, което не се удаде на нито един клуб за повече от 6 десетилетия преди това. Мнозина биха злорадствали, ако "изкуственият отбор" от Разград се разпадне или пропадне до по-ниски позиции. Но не са малко и тези, които биха съжалявали. Тази сутрин на два пъти в улични разговори дочух фраза от рода на "Изпуснахме да ги бием". Явно не само коментаторът на БНТ използва първо лице, множествено число, говорейки за Лудогорец. Хора на улицата говореха за мача в Кипър - в единия случай разговорът беше между тийнейджъри, а в другия - между възрастни мъже, прехвърлили 70-те години. И не, не си измислям, това бяха реални разговори от живия живот.
Няма как Разград да се бори за фенската маса на Левски и ЦСКА, на пловдивските Ботев и Локо - това е ясно. Но очевидно Лудогорец успява да привлече интереса и дори симпатията на българския зрител, пък бил той и от легионите на т.нар. "поддръжници на силния на деня". Опирайки се и на това, освен на амбицията на ръководството и на постиженията до момента, "зелените" затварят първата глава от историята, която им донесе доста радости. След първите седем години вероятно предстои по-трудното. И няма как да знаем какво точно ще се случи.
Затова този текст завършва така: (Следва продължение).
Заб.: И във втората глава би било добре все пак, ако има повече български действащи лица, отколкото в края на първата.