Вълнуващ и труден за подражание. Готов да се изправи срещу всеки възможен съперник, без значение от коя точка на Европа и света пристига в България. На националния стадион.
Безстрашен и вълнуващ. Със свой собствен стил, лице и силно изявени лидери. Които не биха се съобразили със съперниковата отбрана, дори и тя да включва Серхио Рамос и Даниел Карвахал или пък непробиваемия Тиаго Силва.
Без конкуренция в страната. Успяващ да балансира по почти безупречен начин изявите си зад граница с тези у нас. Независимо срещу колко класи по-слаби тимове се изправят на родна земя. Играещ до последно. Често бележещ по 3, 4, а дори и повече попадения.
Отбор от доказана средноевропейска класа. На ниво както в Лига Европа, така и в Шампионската лига. Понякога записващ тежки поражения, но само защото не желае да изневери на нападателния си, атакуващ, непримирим стил. Получаващ попадения, но и винаги борещ се да вкара с едно повече.
Източник: LAP.bg
Романтичен и приемащ ситуацията за "11 на 11". Допускащ, че всичко е възможно. Дори и срещу Реал (Мадрид) или Пари Сен Жермен. Отворен към всякакви предизвикателства, готов да воюва на всички възможни фронтове. До самия край. До последен дъх.
С желани футболисти из цяла Европа. Предизвикващи интереса на грандовете не само "на хартия", но и до такава степен, че те да обмислят, а и да отправят действителни предложения за защитници, халфове и нападатели на шампиона на България.
Такъв беше Лудогорец. За последно - при Георги Дерменджиев.
След това - очевидна липса на комуникация на футболистите (и не само) с настояващия да притежава по-сериозни правомощия в клуба Херо, лек спад във формата и цялостното представяне.
Преди да пристигне Пауло Аутуори. Сега вече всичко е различно. От романтичния, вълнуващ, непримирим, борбен и безспорен футболен хегемон на България няма никакви спомени. Почти никаква следа.
А футболистите в състава са подобни. Лидерите пък са почти изцяло същите. Собствениците, които дават мило и драго за клуба, също не са се променили. Остава една основна променлива. Вече беше спомената. Така явно не става.
Специалист с изключително високо самочувствие. Говорещ тежко, бавно, с дълбок тембър. Сякаш настояващ да звучи убедително. С високо мнение за себе си, с оглед стореното до момента в кариерата му. Но не и в Разград.
Източник: LAP.bg
Плах, пазещ всеки гол като последен за всички времена, приемащ равенствата срещу посредствени отбори за нещо нормално. Примиряващ се с поражения, без в конкретните мачове да е показана и малка частичка, незначителна молекула от онзи грандиозен, последователен шампион на България.
Това е Лудогорец? Това е запазената марка на България в европейските клубни турнири? Това е златният медалист в Първа лига?
Нима?!
Промяна. Не цялостна. Дори не и частична. Само на един пост. Това е необходимо на "орлите", ако искат отново да предизвикват интереса дори на незаинтересованите от футбола наблюдаващи и децата във всяка произволно избрана точка в страната да знаят имената на звездите в тима. Да пълнят вече своя собствен стадион. Да вълнуват. Да полетят. Из цяла България. И отвъд.
Източник: LAP.bg