Добрите новини неособено често присъстват в ежедневието на българския футбол, а когато ги има, в много случаи са свързани с името и марката Лудогорец. Разград преживя вероятно най-паметната си европейска вечер, в която руският гранд ЦСКА (Москва) беше не просто победен, а смазан и разгромен. 5:1 - този резултат отеква осезаемо не само у нас, тъй като е сразен традиционен участник в Шампионската лига, който преди по-малко от година спечели с 3:0 насред "Бернабеу". Не че беше единственият, който победи Реал (Мадрид) в храма му през миналия сезон, но все пак...
Не всеки българин, разбира се, е длъжен да се радва на успехите на Лудогорец. Далеч съм от мисълта, че един привърженик на Левски, ЦСКА, Ботев (Пловдив), Локо (Пловдив) или Берое трябва да "более" (както казват в Русия) за "орлите", когато те се изявяват на континенталната сцена. Особено след като на вътрешната нерядко си навличат негодувание заради съдийски комплименти, арогантно поведение, използването на много чужденци и т.н. Така че дали "сини", "червени", "жълто-черни", "черно-бели" и други "зелени" симпатизират и се радват на тази паметна победа си остава личен човешки избор. Но емоцията настрана - 5:1 срещу ЦСКА (Москва) без съмнение е събитие за историята на българския футбол, което заслужава уважение и признание. И което няма как да бъде омаловажено, ако ще и гостите да не са излезли на терена в оптималния си вид и състояние. Лудогорец победи отбор, който е марка в европейския футбол.
И сам по себе си Лудогорец също вече е марка, макар и името вероятно да е трудно за произнасяне за доста хора в западната част на континента. За четвърта поредна година в груповата фаза (общо 6-та, като броим от първия пробив в Лига Европа) тимът от Разград се доказа като константна величина на международната сцена. Лактите на Моци и съдийските "обърквания" в мачовете от вътрешното първенство действително са дразнещи, особено за конкурентите, но ето още едно доказателство, че не това е причината за доминацията на "зелените" от Делиормана вече близо десетилетие на родна територия.
Сега всички бързат да обявят Станислав Генчев за треньор откритие. Аз продължавам да смятам, че в последно време в Разград не вървят по най-последователния и логичен път при избора на наставници (за разлика от селекцията на футболисти, коята в над 80% е успешна), но този път действията на принципа "проба - грешка" дават резултат. Действително, Генчев вече загатна за потенциал на предишните си работни места, а и явно има характер, за да не се огъне в критични ситуации, след като беше хвърлен на фронтовата линия за реванша с Марибор. Да не бързаме все пак с хиперболите в похвалите, но ако един млад треньор успее да води успешно тим, пълен с чужденци (някои около неговата възраст) с високи заплати, то това наистина ще се окаже страхотна новина за българския футбол.
Източник: LAP.bg
А добрите новини не са много. Само преди седмица бяхме готови да закриваме БФС, първенството, националния отбор, след като представителният ни състав за пореден път демонстрира, че му липсва много, за да бъде конкурентен на голямата сцена. Вечери като тази на 19 септември 2019 г., колкото и да не са много, все пак показват, че не всичко е отрицателно в българския футбол. Да, ако не бяха "вносните" звезди, Лудогорец не би бил на тази висота, но присъствието на чужденци изобщо трябва ли да се коментира, след като грандовете на континента разчитат предимно на иностранци? В Разград явно работят на нивото на средноевропейските отбори, а в столицата и на други места в България са далеч от тези стандарти, колкото и претенции да имат.
Разбира се, този разтърсващ имиджа на руския футбол резултат няма да оправи българския. Тук проблемите са много и повсеместни, като тръгват още от юношеските школи и стигат до върха на пирамидата. Част от тези негативи са приписвани и на Лудогорец. Чували сте, чели сте по форуми и сайтове как на "орлите" се помага да печелят титла след титла, което пък ги държи постоянно в силна позиция за атака в Европа. Ако не стигнат до ШЛ, ще пробият в ЛЕ - машината продължава да се върти, а клубът се развива все по-успешно и като бизнес, и като футболно начинание. Може би има резон в такива версии. Но в крайна сметка в последните години единствено Лудогорец показва класа, когато излезе извън България. Разград изкупува вътрешните си "грехове" с това, което показва в Европа. За другите просто гроздето е кисело.
