Неналичието на усмивка на лицето на Димитър Димитров - Херо е показателно, че в Лудогорец, въпреки че има изградена европейска организация, изчистена структура и отлично финансиране, нещо не е наред. И това е, че върхът на пирамидата не знае боли ли го, или го сърби.
Като гърмян заек, и то доста пъти, треньорът би трябвало отдавна да е наясно къде е попаднал, какво се случва всеки ден там, какво му казват, какво му подсказват и какво да чете между редовете. Стигне ли се дотам шефовете на клуба да излизат с официална подкрепа към треньора на Лудогорец, значи или те са го подготвили за смяна, или футболистите правят прекалено много усилия, за да го сготвят.
Естествено е, че нещата опират до този, който поръчва музиката. В случая са двама. Точно братята Домусчиеви са тези, които на този етап дават признаци на хора, които са леко объркани, или по-точно са в момент, в който не знаят в каква посока да поемат.
Би трябвало, когато разградските началници са правили пътека до Казахстан да отмъкнат Херо, да допускат, че той няма да иска да е в ролята на господин за един ден с простата препоръка да надгради започнатото. То е лесно да се хване човек за това клише, но принципно така се говори за всеки нов треньор и особено за Лудогорец, където има и футболисти, и пари, и организация, и база, и всичко. На други места в България, включително и Левски, Димитров би се хванал да гради от нулата. А в Разград трябваше да се смени моделът.
Само че този модел изглежда толкова клеясал, че няма мърдане. Иде реч за това, че собствениците отдавна са изпуснали питомното, що се отнася до начина на правене на селекция, а от там и присъствието на футболисти, които пристигат по един и същи канал, основно през едни посредници. При вече 5-6-годишна изпитана схема, която по-скоро работи, отколкото да не работи, на всеки треньор ще е трудно хем да вкара в пътя заварените разглезени звезди, хем да си докара харесани от него футболисти, хем и да води тренировъчен процес с цел надграждане. И всичко това с видимото бездействие на собствениците. Извинете, но знаете ли кога на друго място ще излезе играч пред камерите и ще мрънка, че треньорът ги карал в еди-кой си мач да играят дефанзивно, и Херо няма да се разбеснее?И след това шефовете няма да глобят футболиста за уронване престижа на треньора. Е, каква тежест да има Димитър Димитров, щом един играч хленчи от стила на игра, а Костадин Дяков и той ще се прави на интересен, сякаш е на 23 години и има качествата на Фернандо Редондо? Ами нормално е капитанът да получава по-малко игрови минути, не се ли сеща той, че щом Кирил Домусчиев е платил 1,5 милиона евро за Горалски, значи времето на Дяков изтича и ролята му ще е второстепенна. Ами и ако полякът започне да писка, че не е титуляр?
Видно е, че няма как всичко това да продължи с недомлъвки и напудрена официална подкрепа за треньора. Ако Кирил Домусчиев не овладее бразилската групичка и не вкара в пътя останалите мрънкащи, треньорът трябва отново да се казва Георги Дерменджиев. Бат Гошо си е идеален за Разград, на "ти" е с всички, благ характер е, не той, а играчите ще казват кога да се напада и кога да се брани отборът и изобщо всичко ще е пролет - цветята ще цъфтят, а птичките ще чуруликат. Лошо няма, само че вече всеки следващ треньор на Лудогорец ще идва в Разград с неписаното условие, че началството и играчите трудно ще си развалят седянката.
И на Едуард Ераносян, който е не по-малко катил от Херо, не му се вярваше, че ще му се наложи да се съобразява с тези дадености, но му се случи и го сготвиха сравнително бързо. Сега и Димитър Димитров е на същия огън, мачовете с Хофенхайм сега и после с ЦСКА за купата едва ли ще променят правилата, каквото и да се случи като резултати. А уж разправяха, че Херо точно затова го викнали - да наложи свои правила и постепенно да направи нов отбор, по свой вкус. Чудим се дали да вярваме на очите си, или на сладките приказки.
