Футболистът на Локомотив (Пловдив) Парвиз Умарбаев даде интервю за клубния сайт, в което разкри подробности за себе си преди да акостира на "Лаута", както и за обстановката при "смърфовете". Вижте какво заяви националът на Таджикистан, който има 17 мача и 6 гола с екипа на държавния тим. Публикуваме интервюто с някои съкращения.
Кога започна да се занимаваш с футбол?
- Баща ми и неговият брат са свързани с футбола. Баща ми е бивш футболист, сега вече треньор, но по онова време играеше в друг град. Чичо ми ме заведе на стадиона, когато бях на 6. Първоначално си играех с топката, а от 8-годишна възраст започнах да тренирам. Когато вече бях на 13-14 години приятел на баща ми, който беше скаут и помощник-треньор в Рубин (Казан), ме забеляза и благодарение на него отидох на проби в академията на Рубин. Отидох сам, треньорът ме посрещна на летището и след четвъртата тренировка, в която проверяваха моята техника, директорът на академията и треньорът споделиха, че са доволни и ми казаха направо да остана. Започнах да тренирам с отбора на 17-годишните юноши, а аз бях само на 14. Но явно са видели тогава в мен талант и така подписах първия си договор, все още непрофесионален, защото бях малък. Така започнах.
А след това?
- На 15 години вече имах тренировки с представителния отбор. На 26 септември дебютирах за Рубин (Казан) в мач за купата на Русия срещу ФК Енисей- Красноярск. От 2013 година до май месец 2014 година бях преотстъпен и играх в Нефтохимик, Първа лига в Русия. От юни 2014 година до декември 2015 година бях в Химик Дзержинск, пак отбор от Първа лига. През март 2015 година подписах с шампионите на Таджикистан - ФК "Истиклол", където изкарах една година и два месеца. Докато бях там, много мечтаех да намеря отбор в Европа. Моите приятели се шегуваха, че нямам шанс, но аз не спирах да мечтая и да вярвам, че един ден това ще се случи. И така по време на един турнир в Санкт Петербург се запознах с футболен мениджър, който впоследствие направи контакт с Локомотив (Пловдив) и така от 2016 година започна моята кариера в клуба.
Как реагира, когато разбра, че ще дойдеш в Локомотив?
- Когато мениджърът ми каза, че имам оферта от клуба, страшно много се зарадвах и веднага влязох в Гугъл, за да потърся информация за отбора и за града. И до днес съм много благодарен на моя мениджър, защото той ми помогна да сбъдна своята мечта - да отида и да премеря моите сили в Европа.
Какви бяха първите ти впечатления от България и Пловдив?
- До тогава не бях посещавал европейска страна, много ми хареса. Първите ми впечатления бяха много добри, а тук, в Пловдив ме посрещнаха много топло. Съотборниците ми помогнаха много в началото, за да се приобщя и адаптирам по-лесно. Не знаех изобщо български, а имах и проблем с английския, но с помощта на момчетата и треньора постепенно нещата си дойдоха намястото. За тези години тук смятам, че израснах - защото се анализирам и сравнявам как съм бил преди и как сега.
Имаш ли мач с Локомотив, който няма да забравиш?
- Разбира се - с Ботев на "Лаута", на 20 ноември, 2016 г., в който победихме с 2:0. Локомотив направи много силен мач, а атмосферата на стадиона беше уникална. Единият гол вкара Мартин Камбуров, а другият беше мой. Мисля, че до момента това е най-хубавият гол в моята кариера.
Как си почиваш?
- Разхождам се. Когато имах приятелка, понякога правехме разходки и извън града
С какво, според теб, са по-различни българските жени от тези в твоята родина? Можеш ли да кажеш кои са по-хубави или по-добри?
- Навсякъде по света хората са различни - и мъжете, и жените. Има някои по-добри, други по-лоши. Но аз не мога да сравня българките с жените в Таджикистан, защото има разлика в манталитета. Ако трябва да посоча една съществена разлика, тя е, че у нас жената не се опитва да се "мери" с мъжа, естествено мъжът се отнася с респект към жената, но всеки си има своята територия. Тук жените казват "Защо той да може, а аз да не мога...". При нас не е така.
Ако един ден спреш да се занимаваш с футбол какво друго би правил?
- Дори не съм мислил за това. Не съм присъствал толкова много на занятията в училище заради тренировките и пътуванията покрай футбола, пропуснал съм много уроци, но футболът ми е дал много и аз не си представям живота си без него. Футболът - това е моят живот!
