Димитър Илиев: Всички в клуба направихме така, че за Локомотив да се говори

Голмайсторът на Локомотив (Пловдив) Димитър Илиев гостува в предаването "Код Спорт" по ТВ+. Камъкът си тежи на мястото, казват мъдрите хора. А когато е поставен в Пловдив, любовта е до живот. Такъв е случаят и с Илиев, който стартира кариерата си в Локомотив и в момента изживява най-добрите си години на "Лаута". Футболният живот го изпрати в ЦСКА, Миньор (Перник), Пирин и Локомотив (София). Даде му шанс да играе и в чужбина за полските Висла и Подбескидзие. Но сърцето му винаги го е дърпало към дома. Илиев започна професионалната си кариера в годината на най-големия триумф на Локомотив - шампионската титла на България от 2004 година. Сега, 15 лета по-късно като капитан на "смърфовете" ликува с първата в историята на клуба Купа на България.

- Здравей, Митко! Локомотив (Пловдив) върви все по-добре, а ти не спираш да бележиш. Какво се промени в последната половин година?

- Доста неща. Всички в клуба направихме така, че за Локомотив да се говори. Цялата "А" група вече ни гледа по съвсем различен начин след постигнатия успех. Вдигнахме летвата, върнахме се в Европа по един добър начин. Започнахме да вкарваме повече и да играем резултатен футбол. Смятам, че оттук нататък пътят за нас е светъл. Ако продължаваме по този начин, можем да говорим за едно постоянство и за това да се превърнем във фактор в "А" група.

- Бруно Акрапович ли е най-вече човекът, благодарение на когото конкурентите се съобразяват с Локомотив?

- Със сигурност той е в основата на промяната в Локомотив. Но мисля, че това е плод на взаимна работа. Футболистите вече вникнаха по най-добрия начин в идеите. Целият клуб - от ръководството до последния футболист вдигнахме летвата и започнахме да изглеждаме по начин, който отива на Локомотив. Но естествено, че за това как играе един отбор, на първо място носи отговорност треньорът.

- Нека те върнем към най-паметния спомен тази година - финалът за купата на България. Как го виждаш днес?

- Както го виждам всеки ден. Наистина нещата се наредиха - исторически финал срещу градския съперник, победа след изключително красив гол. Не само аз, но и всеки един участвал от нашия отбор във финала, ще се сеща с усмивка на уста в следващите години. Беше наречен Финалът, защото много трудно може да се повтори такъв пловдивски финал в сърцето на София. Почти пълни трибуни на "Васил Левски" и изключителен празник, в който бяхме от печелившата страна. Това беляза началото на възхода, който показваме от този момент нататък.

- От завист или не, във футболния фолклор в София тръгна лафът, че "купата отиде на майната си". Как би отговорил на тази фраза?

- С усмивка. Но единствено Левски срещу ЦСКА щеше да събере по-голям брой зрители. И Локомотив, и Ботев са сред топ отборите що се отнася до история и фенска маса. Мисля, че направихме един празник за футбола в България. Да събереш над 20 хиляди зрители на български мач си е постижение, имайки предвид реалността в родния футбол в последните години.

- Как приехте факта, че ви определяха като аутсайдер във финала?

- Според мен темата малко беше преекспонирана. Не може Локомотив да е аутсайдер срещу Ботев в каквото и състояние да са двата отбора. Времето е показало, че Ботев също много пъти е бил смятан за аутсайдер срещу най-силния Локомотив, но също е взимал нещо от мачовете. Много пъти съм давал пример с един двубой, който за мен е специален. Бил съм малък, но сега осъзнавам значението му. Локомотив вече бе изпаднал от няколко кръга и губеше с разлика всеки мач. Дойде Ботев, който се бореше със зъби и нокти да остане, но Локомотив го победи на "Лаута". Този мач не само е бил непредвидим, но и ще остане такъв със сигурност занапред.

- Победният финал ли е най-сладкият миг в кариерата ти досега?

- Със сигурност. Това беше първи трофей в моята кариера. Да нося лентата на любимия отбор, в който съм израснал срещу градския съперник. Нещата се подредиха перфектно. Имал съм доста неприятни мигове в кариерата ми, но и много приятни. На преден план изпъква влизането в Екстракласата с Висла (Плоцк), когато бях в Полша. Това също е ярък спомен, защото тогава съживихме един нелош отбор, който вече четвърта година се утвърждава в елита. Тогава също целият град празнуваше с нас и имаше шествие. Като изживяване беше нещо подобно, но в личен план не може да се сравнява. Да спечелиш трофей с любимия отбор може да го разбере само човек, който го е изживял.

- Локомотив отстрани Спартак (Търнава) в Лига Европа, но отпадна от Страсбург. Възможно ли беше французите да бъдат елиминирани?

- И да, и не. Разликата между българските и френските отбори е осезаема. Но ако погледнем обективно, създадохме доста положения в двата мача и главоболия на Страсбург. Въпреки че се прокрадват мнения, че съперникът е играл на ходом и се е пестил срещу нас, аз не смятам, че беше точно така. Може би ранният червен картон в първия мач много натежа. Ако бяхме достигнали до по-удобен резултат преди реванша, може би щяхме да имаме по-голям шанс. Но не ни достигна и опит, защото доста от момчетата нямат достатъчно мачове в Европа. Ако се върна назад мисля, че няма от какво да се срамуваме. Изиграхме добри мачове. Единствено мога да откроя като слаб двубой този в Търнава, защото наистина бяхме неузнаваеми. Тогава и късметът ни покри, но в останалите срещи показахме добра игра. Съжалявам, че не успяхме да отбележим в първия мач със Страсбург, защото можехме да направим реванша по-интересен.

- Бил си юноша на Локомотив, когато отборът стана шампион през 2004 г. Какви спомени имаш от този период? Доближи ли се до тима да празнуваш?

- Да, бях на шествието, както и може би 30 хиляди пловдивчани бяха на площада. Нещата започнаха като на шега, отборът беше наново сформиран от Едуард Ераносян. Изобщо не се афишираха амбиции за титла, но постепенно Локомотив започна да мачка във всеки един двубой. Доколкото си спомням, в първите шест кръга победи всеки, а в седмия загуби първи точки в "Надежда". И вече след 8-9 кръг започна да се говори, че Локомотив е реален претендент, имайки предвид, че и Левски, и ЦСКА буквално бяха пометени на "Лаута". На полусезона се говореше, че Локомотив е реален претендент за първото място. С благодетел като Георги Илиев, лека му пръст, с финансова стабилност, с футболисти, които тепърва изгряваха, но в последствие направиха страхотни кариери. Получи се сплав между отбор и треньор, показваха страхотен футбол. Тази титла беше изключително заслужена, защото претендентите наистина бяха победени безапелационно. На шампионския мач на "Герена" бях на лагер с юношеския национален отбор. И може би от 20 хиляди в София, само аз съм стискал палци Локомотив да победи. Помня, че бях във фитнеса на "Герена" и не можах да доизживея тръпката на този мач, но след това бях на шествието. Беше невероятна еуфория в града, която се помни вече 15 години и ще се помни още дълги години напред.

- Спомена Георги Илиев. За съжаление, "черният хумор" носи, че нямате много късмет със собствениците, тъй като някои от тях не са между живите. Тази тема коментира ли се? Говореше се дори за някаква прокоба...

- Да, аз лично изживях две сътресения в клуба. Най-осезаемо беше след кончината на Георги Илиев. Човекът даваше всичко за отбора и всеки един в тима беше доволен. Аз тепърва прохождах във футбола, но съм слушал истории как той дава мило и драго за играчите, как е готов на всичко за тях. В последствие имаше голяма нестабилност. Точно дойде човек, който също внасяше някаква стабилност в лицето на Александър Тасев, лека му пръст и на него. След като и той си отиде, също имаше сътресение. В течение на годините в различни периоди съм изживял доста тежки моменти с Локомотив. Вижда се, че от години наред няма финансова стабилност. Няма човек, който да каже, че е тук за дълги години напред. Сега се надяваме, че Локомотив е намерил точния човек и за в бъдеще ще продължава да израства и да се върне като фактор в "А" група, защото това е отбор с традиции и винаги има място в челото.

- Кажи нещо повече за Христо Крушарски. Умишлено или не, в интервютата той дава израз с поведението си, че е над нещата. Така ли е всъщност?

- Като цяло моите наблюдения са същите. Просто човекът обича футбола, обича Локомотив. След войната с фенове, доста от тях започват да виждат, че нещата се движат в правилната посока за Локомотив. Не може да се направи отбор за една година и да започне да побеждава всички. Аз съм от една година тук и виждам единствено израстване не само на терена, но и на организационно ниво, което също е много важно. Надявам се от година на година, лека-полека да се надгражда, да не се отстъпва назад. Локомотив за момента изглежда един стабилен отбор както от организационна и финансова гледна точка, но и започва да показва по-добри игри, което е най-важното. В последните месеци феновете също започнаха да се връщат на стадиона. Собственикът винаги е казвал, че първата му цел е да напълни "Лаута" почти за всеки мач. Тази година вече го постигнахме няколко пъти, което си е вид победа. Само времето ще покаже, но смятам, че в момента имаме основание да бъдем оптимисти за бъдещето на Локомотив.

- Поговорката "камъкът си тежи на мястото" сякаш много ти пасва. Започна в Локомотив и след немалък период на легионерство си отново в родния клуб и изживяваш изключително силен период.

- Не крия, че на "Лаута" се чувствам като у дома си. Бях там от 8-годишна възраст до 21 години, когато си тръгнах за първи път от Локомотив. Половината ми съзнателен живот е минал на "Лаута". Както се казва - на пет минути ми е от вкъщи. Просто се чувствам в свои води, усещам уважението и любовта на хората. А това за един футболист е най-важното. Сега съм точно в най-хубавата възраст за един футболист. Наслаждавам се на добрата форма, на сезона и се надявам да продължи максимално дълго. Единствено се моля да нямам контузии и да съм максимално време здрав.