Вън от съмнение е, че Елин Топузаков в момента е старши треньор на Левски най-вече поради икономически причини. Това е първият мотив. Вторият е, че на "Герена" напоследък собствениците се държат като стандартните попаднали в небрано лозе типове и действат в стил "не съм от тук и съм за малко". А оттам надолу по веригата така се избират директори, треньори, че и футболисти. Няма единна стратегия, няма матрица, няма платформа и в резултат на това Елин Топузаков някак си получи шанс да води Левски за постоянно. Уж! При това, забележете, постоянното му назначение бе обявявано два или три пъти, вероятно защото в промеждутъците са се появявали други идеи, може би е опипвана друга почва или са правени сондажи - къде с половин уста, къде директно.
Елин Топузаков е от много, ама наистина от много години в Левски и е от категорията на гърмяните зайци, така че всичко това му е познато, макар и не като човек с право на глас или по-точно с право на достъп до информация първа ръка. През целия период от време той е виждал целия процес от самото му ядро - кога назрява момент за треньорска смяна, кога самият наставник усеща, че му е вдигнат жълт картон, какво се случва между жълтия картон и свирената дузпа. Дори е интересно и как се стичат събитията между свирената дузпа и изпълнението й, защото и това е любопитен процес.
После е твърде интересно и как опитни или хайде, нека да ги наречем, важни играчи, какъвто беше Елин Топузаков, са в играта, когато малко или много някой от висшестоящите по един или друг начин се допитва до такива като него, когато се прави треньорска смяна. В съблекалнята винаги има футболисти с особен статут, които дори да нямат тежко мнение, стават обект на подпитване. Дали еди-кой си треньор ще бъде приет, дали ще пасне, и разни такива въпросчета - най-вече такива като Топузаков първи научават какви са намеренията на шефовете. Защото всеки е знаел, че той е от тези, които са си от тук и не са за малко. Топчо бе от групата на влиятелните играчи. Но никога не бе забъркван в интриги и не е принадлежал към групички.
Всичко това е отлична база за началото на треньорска кариера. Доскоро Топузаков с говоренето си показваше, че наистина е бил футболист с особен статут, не само заради капитанската лента, не само заради огромния брой мачове, не само заради симпатиите на публиката към него, не само поради коректното отношение при всяко преподписване на договор. Топчо не бе от медиатичните футболисти, а сега по всичко личи и не изгаря от желание ежедневно да контактува с медиите.
При първите му интервюта обаче си личи, че той ще бъде дискретен. Може да се прогнозира, че от него няма да чуваме изречения с различни белези на настроението му. Ще липсват амплитуди, които да подсказват крайности в емоциите и нагласите. Топузаков вероятно ще е същият кибритлия край тъчли-нията, но с по-малък интензитет. Досега като помощник той бе готов да удуши някой страничен или четвърти съдия заради грешно отсъждане на засада или несвирено нарушение. Петлето ще отстъпи място на умерения и сдържан старши треньор. От първите му медийни изяви си личи, че той вече не мисли като помощник-треньор или като временен наставник. Това в деликатна ситуация като сегашната е много важно. Да чуеш от Топузаков, че е спокоен за клуба и че на предстоящото Общо събрание няма да има трусове, бе добър ход, без значение дали това бе съгласувано с ръководството или е негова солова изява. В тези неси гурни финансови и ръководни времена бе важно именно човек, който си е изградил образ на достоен левскар, да съобщи новина от кате горията на "жизнена важност" Едно е някой от клуба, дори самият Спас Русев, да се опита да успокои запалянковците част от които вече обсъждаха сценарии с отнемане на лиценза и поемане по пътя на ЦСКА, друго е доблестна фигура, изпитана във времето, да изиграе ролята на глашатай.
Подобна е ситуация та и в спортно-технически аспект. Топузаков категорично говори като човек, който е незаобиколим като фактор при взимане на решенията по време на зимната селекция. Няма недомлъвки, няма хъката-мъката. Треньорът си признава от какви хора има нужда и кои няма да са му необходими. Без спекулации, без слухове, без интриги' Така е по-лесно и за него, и за футболистите, и за шефовете, а и за меди ите, които малко или много обичат да ела гат различни като количество и значение подправки във всяко ястие. Това е подходящо поведение на един старши треньор на Левски, още повече начинаещ. Ясно е, че самият Топузаков осъзна ва, че пиленцето веднъж каца нарамото. Той дава признаци на човек, който много добре усеща, че от огромния списък с потенциални кандидатури за треньор на Левски, в целия свят именно той е този, който в момента е на този пост. Нещо повече - Топчо говори не като личност, а като институция, каквато е старши треньорът на Левски. Като футболист, който е от рядката категория на тези, които са чели доста книги, гледали са доста филми и слушат различни стилове музика, той ще може да работи при правила, които самият той е въвел и с които всички ще трябва да се съобразяват, разбира се със съответната дозирана деликатност и дипломация. Да, въпросът е в познаването на материята и способността тя да бъде предавана. Да бъдеш успешен треньор не зависи само от това да си бил лоялен, честен и мъжкар. Съвсем други способности се изискват да внедриш познанията и идеите си в тренировъчен процес, и то на футболисти, които не са от сериозна класа. Предстои да видим дали Топузаков ще има потенциал да стане сериозен треньор. Но той е от хората, които не заслужават бързо да бъдат носители на знак минус. Пред него има издигната стена на почти сигурния краен неуспех в шампионата, което малко или много ще му пречи през цялото време.
Но, хайде, нека бъдем реалисти и да отчетем, че на негово място едва ли някой би се справил със спечелване на първото място. Въпросът е някак си лека-полека Левски да заприлича на отбор, който играе приличен футбол. Една подготовка и 100 дни като на всяко правителство са минимумът време, които Топузаков заслужава да е начело на сините независимо от резултатите. Отговорните хора имат нужда от подкрепа и доверие. Дори и да са такива, които са начело на тима най-вече поради икономически причини или поради липсата на смелост от други треньори да поемат сините, защото нямало пари, няма сигурност, нямало организация, а Лудогорец е почти недостижим на този етап.
