На днешния ден почитаме жертвите на Комунистическия терор в България. Въпросният терор започва с масовото произнасяне на присъди от първи и втори върховен състав на Народния съд спрямо политическия и интелектуален елит на Третото Българско Царство. В следствие на това са осъдени на смърт 67 депутати от ХХV народно събрание, 47 генерали и полковници, включително много ветерaни от войните за Обединение, над 20 министри, тримата регенти на малолетния Симеон ІІ - княз Кирил Преславски (братът на покойния цар Борис ІІІ), проф. Богдан Филов и ген. Никола Михов, девет секретари към двореца, издатели на централни вестници, публицисти и много други. Официално на смърт са осъдени 2 730 души, 1 305 души получават доживотен затвор, а според доклади на Държавна Сигурност за следващите девет месеца в страната са изселени 28 131 души и хиляди други са убити без съд и присъда. Един от "безследно изчезналите" е легендарният вратар на ЛЕВСКИ Ради Мазников.
Последвалият режим почти успя да изкорени от българския народ вековните традиции, свързани с вярата, личната отговорност, обществения дълг, доброволната инициатива, свободолюбието и предприемаческия му дух. Той фалира страната на 3 пъти, трансформира градовете в гета от бруталистични панелни блокове, остави икономиката във вторичния икономически сектор и пагубно ни "завърза" за Съветския Съюз, обричайки ни на неизбежния и катастрофален колапс през 1990-те.
Днес е особен ден и особена дата, защото престъплението, което помним с нея, е такова - уникално. През историята сме дали много жертви в различни събития, войни, въстания, репресии от страна на чужди и собствени владетели, но това, което се случи след 9-ти Септември 1944-та беше различно, то беше уникално за историята ни, понеже беше продукт на уникална и нова по рода си идеология, с непознати до тогава на никой наш враг, поробител или подтисник, цели.
Тези цели - на Марксистката идеология, за общество без основните продукти и стремежи на човешката природа, се превръщат по своята същност в цели против самата човешка природа, и следователно против самия човек, неговите творения, мечти и успехи. Случилото се след 9-ти Септември не беше поредното клане в дългата ни и изпълнена с такива история, не поредната смяна на режим или владетел, а нещо много по-фундаментално - кървав опит за изкореняването от народа ни на най-добрите му качества, най-естествени творения и най-дълбоки стремежи. На традициите, вярата, духът и историята му.
Последствията от това виждаме през последния четвърт век и ще продължаваме да виждаме доста години напред - един народ без обща цел или вяра, които да го обединяват над ежедневните раздори и политически и културни сблъсъци. Без здравата основа на традициите или чувството за достойнство, което кара човек да се гнуси от корупцията и радва на реда, законноста и правилата. Един народ, загубил своят вековен предприемачески дух и наместо това мразещ, неразбиращ и невярващ на съвременния свят, икономика и свободни пазарни отношения. Може би най-пагубното - един народ без някогашната любов към своята родина и корени, която го караше да се завръща от най-престижните университети на Викторианската епоха в най-закътаните градчета и села на една новоосвободена балканска страна, за да я трансформират само за няколко десетилетия от Османска провинция в модерна европейска сила.
Има обаче лъч светлина - в новите поколения, необременени с Болшевишки лозунги, с Марксистка омраза към човешката природа и нейните проявления, с лъжите за миналото ни или митове за вярата ни. От тези нови поколения зависи да възстановят това, което беше изкоренено от народа ни след 9-ти Септември в безумното преследване на античовешка утопия. Да отхвърлят цинизма и нихилизма, които провалът на Марксистката утопия посяха в страната ни, и да преоткрият даващите сила, достойнство и цел на индивида традиции, устои, вяра и чест на онази - автентична, Европейска, силна и горда следосвобожденска България. От тях зависи и да извлекат поука от случилото се, за да предотвратят повтаряне на същото, под каквато и да било нова форма, под която то може да се завърне.
