Остават малко повече от 48 часа преди поредната европейска битка на Левски. И този път, тя ще има сериозен балкански привкус, тъй като съперник на "сините" във втория квалификационен кръг на Лига Европа е хърватският гранд Хайдук (Сплит).
За разлика от първия тест срещу Сутеска, сега всичко около задаващия се мач в Дугополие се приема малко по-спокойно.
Мнозина си помислиха, че Левски сякаш свърши работата си в евротурнирите, след като най-сетне сложи край на 7-годишната прокоба да отпада още в началото на континенталната надпревара.
Резултатът от битките с Хайдук уж нямал значение. Трябвало да бъдем на принципа "каквото стане" и още куп всевъзможни застраховки от евентуално отпадане, обединиха фенове и специалисти през последната седмица.
На цялото това празнословие трябва да се сложи край! Ако Левски иска да възвърне позициите си както в Европа, така и у нас, вековниците трябва да вземат скалпа на Хайдук (Сплит). А предпоставките за това са доста големи.
Източник: LAP.bg
Колкото и странно да звучи, за първи път от доста години, на "Герена" сякаш сполучиха със селекцията. Вярно бяха привлечени куп нови футболисти, но всеки един от тях притежава интересни качества, чрез които гарантирано ще направи Левски малко по-добър тим.
Преди известно време обърнах внимание на "българското" сред летните покупки на Борето и Митов. От показаното до този момент, изключително приятна изненада правят Иван Горанов и Васил Панайотов. Първият покрива отлично зоната си по левия фланг на защитата. За разлика от предишни "властелини" на този пост, е далеч по-сдържан в реакциите си и не прекалява с включванията в атака. Разбира се, големите му изпитания със "синята" фланелка тепърва предстоят, но положените основи за качествена градация са налице. Васко Панайотов пък бързо накара феновете да забравят, че до скоро екипът на Левски е носил играч с прозвището Мечката. Бившият играч на Берое и Пирин (Гоце Делчев) играе сигурно в средата на терена, а също така има усет към тънкия пас, който го прави безценен в сегашната формация на левскарите.
Източник: LAP.bg
И докато българските момчета вече започнаха да демонстрират някакви качества, тепърва класата си трябва да демонстрират легионерите. Жуниор Мапуку показа, че когато има ден трудно може да бъде спрян от съперника. Неговата "черна сила" обаче привършва точно след един час футбол. А от това страда представянето на тима и в двете фази на играта. Тук сериозна работа ще трябва да свършат кондиционните треньори на "Герена", които трябва да направят така, че Жуниор да не бъде само мимолетна футболна атракция, а константна величина, чрез която Левски да доминира над своите опоненти.
Последните нови - Жорди Гомес и Нелуц Рошу са играчи със сериозни креативни заложби. Ако можем да се изразим по-друг начин - "Мехди Бурабия на квадрат". Личните ми опасения са свързани с испанеца Гомес. Плеймейкърът е видял всичко най-красиво във футболната игра. Бил е част от Висшата лига, печелил е значими трофеи, та дори е бил близък и с Лео Меси...Не знам каква ще бъде мотивацията на Жорди да се раздава с екипа на неизвестния за него до преди месец тим на Левски. Да се надяваме, че поне нещото, в което Ники Митов е добър - да надъхва играчите, ще въздейства и на гордия каталунец. Иначе за класата му няма какво да говорим, тя ще се види на терена. Позицията му със сигурност ще бъде зад централния нападател, което ще премести Антонио Вутов по крилото, а издънката Франсис Нар най-накрая ще седне на резервната скамейка.
Нелуц Рошу пък в родината си е наричан "румънския Шави". Безспорно е играч с качества, който ще има по-офанзивните задачи в двойката на опорните халфове. Най-вероятно битката за титулярното място ще бъде между него и Васил Панайотов, като футболните им характеристики съвпадат изцяло. Рошу ще трябва да се справи и с огромните очаквания заради платените за него 100 000 евро. Знаем добре, че на "Подуене" са особено докачливи, когато плащат трансферни суми за играчи. Последните три примера за това пък са потресаващи откъм икономически аспект - Франис Нар, Бабатунде и Симон Сандберг.
Източник: levski.bg
Под очакванията си към този момент се представят Серджиу Буш и Милош Цветкович. И докато за румънецът оправдание са малкото игрови минути, то сърбинът с нищо не оправдава визитката си на бивш променлив титуляр в Цървена Звезда. Милош е безкрайно лесен за преодоляване, като действията му предизвикаха куп бели срещу Сутиеска. Засега защитникът ще получи кредит на доверие, но с оглед важния мач срещу Хайдук, нищо чудно да видим някой измежду Роман Прохазка или Мики Орачев да оперира в неговата зона.
Изобщо гостуването в Сплит трябва да бъде изиграно, както обича да казва Христо Йовов, "с хладен ум и горещо сърце". Ники Митов е добре запознат с качествата на своите играчи и поради този факт не трябва да изпада в глуха защита като във втория мач срещу черногорците. Тогава организираният хаос пред вратата на Божката Митрев свърши работа, но сега ще бъде далеч по-различно. За разлика от Сутиеска, които разчитаха предимно на центрирания, Хайдук държи топката ниско долу и играе в пъти по-бърз футбол, от който и да е български отбор. Защитата на Левски трябва да се подсигурява максимално от всички останали линии и да не се допуска типичното за нашите клубове "нас*ране" в първите минути, което доста често води и до инкасирането на светкавични попадения.
В офанзивен план е ясно, че Левски ще търси своите шансове на контраатака. Отбраната на Хайдук е податлива на доста грешки, а привличането в последния момент на испанеца Борха Гомес със сигурност ще внесе и допълнителна доза дисбаланс в дефанса на хърватите. Тук голямата отговорност ще падне върху "сините" нападатели, които ще трябва да се разграничат от обичайните си куп пропуски и да бъдат клинично точни в открилите им се за целия мач едно или две голови положения.
Източник: Официален сайт на Левски
Изобщо задаващите се 90 минути срещу Хайдук ще бъдат лакмус за цялостното израстване и амбиции на Левски през новия сезон. Мнозина предричат чутовен провал на "сините" в Сплит, но какво по-хубаво от това, ако накараш недоброжелателите ти да замлъкнат от неудобство чрез един положителен резултат.
На "сините" не им остава нищо друго освен да направят бегъл опит за римейк на онова 0:0 на "Полюд" през 1999-а година, дори и без наличието на легенди като Иванков, Топчо и Гонзо.
А дали сегашният Левски е готов да надскочи себе си? Отговорът ще разберем съвсем скоро. Ако не друго, поне има поводи за оптимизъм.