За всички е ясно, че "любовният" романс между Левски и Николай Митов е към своя край. Дали след мача срещу Локомотив (Пловдив), или след месец-два, неизбежното със сигурност ще се случи. За съжаление на всички, "разводът" ще бъде безкрайно закъснял, а щетите от него почти непоправими.
Всъщност, чувствата в тази толкова дискутирана "връзка" не бяха споделени още от самото начало. Специалистът предложи душата си, но така и не разтопи леденото сърце на "синята" му любима.
Митов определено обича Левски, но това не се оказа достатъчно, за да защити и без това спорната си треньорска репутация. Разбира се, някои от вас ще кажат, че е най-лесно е да се пише критичен коментар, но логиката е такава, че Митов пропиля всички възможни шансове, за да се легитимира пред "Синя България".
Източник: LAP.bg
Само си спомнете. Галеникът на съдбата стартира с късметлийски обрат срещу ЦСКА, а след това отново Фортуна го спаси от сигурен линч в плейофа срещу Верея. А когато футболните богове не бяха с Николай, ставаше страшно - тройки от ЦСКА и позорно представяне със съперници далеч по-ниско в йерархията от "сините".
Въпреки, че се радва на пълната подкрепа от страна на Даниел Боримиров, Митов така и не събра смелост да бъде ИСТИНСКИ треньор и мъж.
Джобният специалист повтори фаталните си грешки от своя първи престой на "Герена".
Заложи единствено на мотиваторските си качества, които имаха краткосрочен ефект. Не демонстрира и никакво професионално израстване. Превърна се в послушник на определени шефове и футболисти, което го засили със светкавична скорост към дъното. Също така не разнообрази и омръзналата до втръсване схема 4-2-3-1, правейки представителния тим лесно разгадаем за всички свои опоненти.
В играта на Левски има лек пламък, но никаква мисъл или тактика. Именно последният компонент е най-фрапиращата грешка на Митов. Треньорът не успява да напипа пулса на дадена среща, бърка смените, а когато трябва да промени рязко темпото на игра - футболистите или не разбират неговите указания, или просто не го слушат. Да не говорим за средищна специфика като пазенето на резултат. В голяма част от мачовете под наставление на героя в днешния коментар, Левски водеше, но в крайна сметка така и не достигаше до своето.
Снощното представяне на Левски срещу Хайдук просто е събирателен образ на цялата "синя" продукция с марка "Митов". Въпреки направената силна селекция, столичният гранд отново не изглеждаше като отбор. Вярно, времето за физическа и тактическа подготовка беше малко, но поне част от афиширания "нов Левски" трябваше да се види в мачовете срещу Хайдук. А какво видяхме в действителност - едно голямо нищо.
Източник: LAP.bg
Митов тотално обърка битката в средата на терена. Рошу, Панайотов и Гомес доста често си пречеха вместо да взаимодействат. Креативността на испанеца бе на сравнително добро ниво, но бавното му боравене с топката увличаше останалите му колеги в атака. По този начин се даваха и отлични условия за контри на Хайдук. Липсата на сработка пък бе усетена добре, чрез поредицата от грешни подавания между гореспоменатото трио.
Да не говорим, че съперникът така и не усети традиционния за тези срещи силен домакински натиск...
Безкрайно дефанзивен и безидеен, Левски оставаше в мача само чрез чудесата от храброст на Божидар Митрев. В атака положението пък бе плачевно. Вместо да позиционира Жорди Гомес малко по-близо до Жуниор Мапуку, Черната сила отново остана в изолация и трябваше да губи излишна физическа сила в борбата за наглед невъзможни топки с поне двама бранители на Хайдук. Именно тук треньорът на Левски трябваше да демонстрира смелост, пускайки още от първата минута Серджиу Буш, който заедно с Мапуку и Гомес да създаде едно разнообразно нападателно трио, което можеше непрестанно да разменя местата си и да бъде една голяма енигма за съперника.
Вместо това в титулярния състав отново бе включен Франсис Нар. Ах този ганаец! Сякаш няма сила, която да изкара африканеца от стартовите 11 на "Герена".
Източник: LAP.bg
Вместо отдавна да бъде пробутан на някой "заблуден" отбор, Митов не спря да му гласува доверие. Вярно, той е единственият типичен играч за този пост, но точно тук Митов трябваше да покаже иновативност и нотка риск. По-добре да беше променена схемата на игра или пуснат някой измежду Буш и Орачев, но не и това изключително недоразумение с №7. През първото полувреме Нар загуби две топки в атака, които вместо гол за Левски, без малко не се превърнаха в попадение за съперника.
За пореден път ще кажа -крилото Нар е сигурно единственият африкански футболист, който не притежава нито физика, нито техника, нито скорост, с които да преодолява съперника. За година и половина на "Герена", Нар осъществи само един успешен пробив - в домакинството срещу Марибор преди около 365 дни. Тогава вкара и един от четирите си гола с фланелката на клуба. И това е!
Митов донякъде съумя да прекрои отбраната, но допусна да се раздели прекалено лесно с опитни играчи като Веселин Минев и Александър Александров, които, ако не друго, можеха да бъдат добри алтернативи на Яблонски и Пиргов. Последният пък доказа, че въпреки неоспоримите си качества, изпитва сериозно притеснение, когато играе на европейската сцена.
Изводът от всичко казано до този момент е, че с Николай Митов Левски не надгражда, а точно обратното. Футболистите и тяхната класа нямат никакво значение, когато биват предвождани от човек, който няма вяра в собствените си възможности. Посредствеността плъзва като епидемия из целия отбор, а единствената панацея е треньорската смяна.
Източник: LAP.bg
Както се казва - топката е в краката на Даниел Боримиров. За добро или зло, спортният-директор пазеше гърба на Митов прекалено дълго. Нека не забравяме, че Левски преживя не малко унижения за последните няколко месеца и вече е време някой от този тандем да поеме необходимата отговорност. По-добрият вариант е това да бъде старши-треньорът.
Скоро от несподелената любов между Николай Митов и Левски ще остане само горчивият спомен и срамната статистика.
Източник: LAP.bg
Корейският поет Ким Со Уол пише в една от своите творби: "Когато си тръгваш, изтощен от мен, без да кажеш дума, аз трябва кротко да те пусна".
Е, чрез своя футболен мироглед Митов "изтощи" до краен предел фенове и играчи. Време е кротко да прегърне своята "синя" любов и да си тръгне, без да създава излишни проблеми. Този път обаче завинаги!